Върна хвърли поглед към Дейзи, после към Ричард.
— Не храня лоши чувства към никого от вас двамата — каза тя. — Надявам се да го знаете.
— Знам го — отговори веднага Дейзи.
Спомних си, че Върна Лавиолет беше от онези, на които тя е подарила екземпляр от „Среднощна сбирка“. Зачудих се дали Дейзи не харесва Върна точно защото е доловила негодуванието на възрастната жена към Сидни и Лилиан?
— Лилиан дори не ме попита как бих се чувствала, ако те купят къща тук — обясни Върна. — Представяте ли си? Дори не ме попита?
— Мадам Лавиолет, вие не само излъгахте защо сте продали тази къща — каза Поаро. — Излъгахте също и че сте видели Лилиан Девънпорт да слиза по стълбището сутринта на убийството на Уини Лорд. Но не сте видели нищо такова. Просто искахте да замесите Лилиан, надявайки се, по чисто злонамерени причини, да я видите обвинена в убийство. И тя, и Сидни дадоха напълно различни от вашите показания. И двамата се заклеха, че между десет и единайсет часа са били заедно в спалнята на Лилиан и никой от тях не е излизал от стаята. Така че, за да осъществите вашия злостен план, е било необходимо да направите две неща: да хвърлите съмнение върху алибито на Лилиан и да измислите алиби за двамата, които не са го имали — Дейзи Девънпорт и Оливър Прауд, Те не са излезли в градината заедно в онази сутрин — вие излъгахте за това, мадам Лавиолет. Веднага сте се усетили, нали така, че Уини Лорд трябва да е била убита или от Дейзи, или от Оливър?
Върна мрачно каза:
— Не знаех, че е била Уини, но… да, в гостната определено ставаше нещо. Наблюдавах през полуотворената врата на моята спалня и видях как Оливър изскочи от гостната. Дейзи се втурна вътре… После, малко по-късно видях, че Дейзи е с други дрехи.
— Моите бяха целите в кръв, след като размазах главата на Уини — обърна се Дейзи към Поаро. Баща й издаде звук, наподобяваш ръмжене. — Сложих си чисти и изгорих окървавените, заедно с тези на Уини.
— Достойна си за презрение, Върна — изрече тихо Лилиан.
— Е, знаеш как е, сестро. — Върна се огледа разстроена. — Ще престанете ли всички да ме гледате така? Лилиан и без това вече е с единия крак в гроба. Какво би променило това? Харесвам Дейзи и Оливър и не искам никой от тях двамата да загази.
— Вероятно и двамата са били изненадани и очаровани да чуят вашата измислица как са били на разходка в градината, което всъщност не е вярно — отбеляза Поаро. — Веднага се втурнаха да потвърдят историята, за да се изчистят от подозрение. Мадмоазел Дейзи, може би вие ще пожелаете да обясните бележката, която написахте и оставихте върху тялото на Уини Лорд, за да бъде намерена от полицията. Може ли първо всички да чуем какво беше написано върху бележката, моля?
Сержант Гидли изрецитира съдържанието: „Зае седалка забранена, сега шапката ти разбита е с ръжена!“
Всички слушахме внимателно, когато Дейзи започна да разказва за деня на пътуването с автобуса. Разказът й предизвика доста възклицания, тук-там се дочуваше и случайна въздишка. Каква талантлива разказвачка беше само. Прозвуча двайсет пъти по-вълнуващо, отколкото ако го разкажа аз. Не пропусна нито една подробност и беше особено горда с историята, която измислила само за секунди, за да може Уини да ни я разкаже — за мистериозния непознат и предупреждението за мястото.
Когато тя приключи, Поаро отново поде разказа.
— Дейзи Девънпорт е знаела, че предупреждението от безименния непознат е примамлива загадка, която ние двамата с Кечпул ще намерим за неустоима. Била е свободна да я направи толкова изкушаваща и странна, колкото й се иска, знаейки, че никога няма да бъде разрешена. Всъщност, вярно е точно обратното: трябвало е никога да не бъде разрешена, за да държи във властта си нашето въображение. Използвала е същата логика и когато е написала бележката и я е поставила върху тялото на Уини Лорд. Било е умишлен опит да ангажира мислите ми с дедукции, които няма никаква вероятност да отведат до отговор. Но бележката беше трик — няма верен отговор! И докато с Кечпул бяхме заети да се чудим защо някой ще убива тази бедна жена, понеже била седнала на грешното място и какво точно е станало в „Малкото ключе“, щом Джоан Блайт от автобуса няма никаква връзка с тази къща, ние не бихме могли да напредваме с разрешаването на истинските загадки.
Такива са били намеренията на мадмоазел Дейзи, която едновременно хем е искала, хем не е искала тялото да бъде правилно идентифицирано. Искала е да идентифицирам жертвата на убийството като жената от автобуса, тоест, като напълно непозната на хората от тази къща — поради това зелената шапка и палто бяха оставени върху тялото. В същото време е искала никой да не разбере, че мъртвата жена е всъщност Уини Лорд или че Уини и Джоан от автобуса са едно и също.