— Но не и на себе си — отбеляза Поаро. — Pas du tout, съвсем не. Съвестта ви е мъчила дълбоко и непрестанно — както и би трябвало. Ние, хората, нямаме правото да си играем на Бог, мосю Прауд. Да, има болести, има страдание, но не е наша работа да решаваме кога трябва да приключи един живот. Вашата съвест го е знаела, дори самият вие да не сте. Тревожила ви е толкова мъчително, че скоро след извършването на деянието сте решили, че не искате да споделяте вината. Решили сте, че задушаването на Ото Прауд е било главно по вина на младата жена, която е била ваша съучастничка.
— Да, бях зъл и жесток към нея. Тя беше по-силната от нас двамата. О, не физически, волята й беше по-силна. Успях да убедя себе си, че ако не е било нейното влияние… — той не довърши изречението.
— Точно както обвинихте Франк Девънпорт за кражбата на парите от родителите му, макар и да знаехте предварително за нея — каза Поаро. — Съгласили сте се и сте се възползвали от нея! Вие сте морален страхливец, мосю Прауд! Мислите ли, че можете да убиете веднъж и да останете чист? Не можете! Но това е причината да ви е било толкова лесно да отнемете още един живот, когато Уини Лорд ви е казала думите, които изобщо не сте искали да чувате.
— Мислите ли, че не знам какъв съм? — горчиво попита Оливър. — Знам по-добре от вас. Чувствам се ужасно заради начина, по който се отнесох и към двамата, към Франк и… учителката. Чувствам се жалък и заради Уини Лорд и дори за откраднатите пари, но никога няма да съжаля за това, че спасих баща ми от агонията, която трябваше да понесе. Никога!
— Моля ви, не го измъчвайте, мосю Поаро — в очите на Дейзи имаше сълзи. — Нима никога не сте се страхували от нещо? Толкова съвършен и чист ли сте, че няма за какво да се укорите? Казвам ви, убийството на Уини беше по моя вина. Нека обесят мен за него вместо Оливър!
Поаро не обърна внимание на думите й.
— След като чух тази история от доктор Ефгрейв, внезапно всичко си дойде на място — продължи той. — Най-накрая бях в състояние да обясня най-притеснителния детайл от цялата тази история, детайл, който като че ли изобщо нямаше смисъл.
— Какъв детайл? — запита Ричард Девънпорт.
— Преди да ви кажа, искам да ви задам един въпрос, мадмоазел Хелън.
— Задайте го — отвърна тя.
— Как се запознахте с Франк Девънпорт?
— Знаете отговора.
— О, знам го, разбира се, че го знам.
Но аз не го знаех. И ако съдя по израженията на лицата, никой от останалите в стаята не го знаеше.
— Франк Девънпорт трябва доста да ви е говорил за стария си приятел Оливър, нали?
— Да — въздъхна тя, — говореше много за Оливър, двамата бяха все още партньори в бизнеса, макар вече да не се срещаха.
— C’est ca — каза Поаро. — Дами и господа. Франк Девънпорт не е знаел за годежа на Оливър Прауд със сестра му Дейзи. Не е поддържал връзка с нито един от двамата, така че как би могъл да знае? По същата причина нито Дейзи Девънпорт, нито Оливър Прауд са знаели за годежа на Франк и Хелън Актън.
— Защо ни разказвате всичко това? — попита Лилиан Девънпорт. — Каква връзка би могло да има?
— Мадмоазел Хелън — обърна се към нея Поаро, — Франк Девънпорт казвал ли ви е някога, че Оливър Прауд е тъмнокос и красив?
Хелън го погледна изненадана.
— Не, мъжете обикновено не говорят подобни неща за други мъже. Говорил ми е само за характера на Оливър и техните отношения.
— И значи не е споменавал нищо за външния му вид?
— Не.
— Мадмоазел, изслушах няколко разказа как сте се втурнала надолу по стълбището, хванали сте Оливър Прауд за ръцете и сте му признали, че сте убили Франк. Съгласна ли сте, че точно това е станало?
Хелън кимна.
— Казала сте му, според повече от един човек, свидетел на сцената, „Аз го убих, Оливър“. В този момент във вестибюла е имало трима мъже: Годфри Лавиолет, Оливър Прауд и Пърси Симли. Току-що са пристигнали от „Кингфишър Вю“. Като годеница на Франк, която идва за първи път в „Малкото ключе“, вие не сте срещала никого от тях до този момент. Това е било първият път, когато се предполага, че очите ви ги виждат, нали? Предполагам, че вие, мадмоазел, поради тази причина не бихте могли да знаете, че красивият мъж с тъмната коса е Оливър Прауд, нито че се нарича Оливър. Не са ви запознали, така че как бихте могли да знаете, че е тон?