— Имах среща с приятел.
— Не мога да спра да смятам за странно, че нямате нито куфари, нито дамска чанта…
— Това не е вярно. Шофьорът взе куфара ми, когато взе и останалите. Всичките ми вещи са в него.
— Нямахте куфар, когато ви видях за първи път.
— Там беше — настоя тя. — Оставих го до някакви други. Сигурно… сигурно съм се отдалечила от него. Ако не ми вярвате, изчакайте да стигнем Кобъм. Тогава ще видите.
— Този мистериозен непознат, който се е приближил до вас… какво беше настроението му, как се държеше? Дали е искал да ви помогне, или да ви уплаши?
— О, наистина ме уплаши. Направо загубих ума и дума.
— Разбира се, но напълно сигурна ли сте, че намерението му е било да ви уплаши?
Тя внезапно се ядоса.
— Сигурна съм, защото точно това направи — никога преди не съм изпитвала такъв ужас, инспекторе. Така че, да, сигурна съм.
— Ами ако се е опитвал да ви спаси живота? — продължих да настоявам. — Ами ако на практика той е спасил живота ви? Помислихте ли за това?
— Не искам да мисля за нищо. Моля ви, престанете да ми задавате въпроси, на които не мога… Моля ви, спрете!
— Разбира се.
Последното, което исках, беше да я притеснявам. Мислите ми обаче останаха съсредоточени върху проблема. Ако целта му е била да й помогне, би трябвало да са му известни няколко факта — че тя ще пътува с автобуса на компанията „Кингфишър“ от Лондон и че друг пътник в същия автобус планира да я убие, но би могъл да го направи само ако тя седне на мястото откъм прохода на седмия ред седалки. Това означава ли, че непознатият е знаел къде планира да седне евентуалният убиец на Джоан Блайт?
Жената с диамантения глас и златистата коса…
Как не се сетих досега? Тя седеше точно до нея и — с преднамерено висок глас, както сега ми се стори — се изказа нелюбезно за Джоан Блайт още преди да се качим в автобуса. Възможно ли е тя да е човекът, решил да я убие? Но аз чух да казва, че предпочита да седи до Поаро, и сега стана точно това. Възможно ли е простата размяна на местата да е достатъчна, за да я накара да зареже плановете си да убие Блайт? Или сега възнамерява да убие Еркюл Поаро?
„Среднощна сбирка“, промърморих под нос.
Чух тихо ахване до себе си. Обърнах се и се стреснах от изражението на лицето на Джоан Блайт. Беше същото като това, което видях, когато за първи път я забелязах — абсолютен ужас, все едно е видяла нещо страховито.
— Какво има? — попитах я.
— Казахте… казахте нещо… което не чух добре.
Независимо от малкото разстояние между нас, шумът от двигателя пречеше да се чуе какво точно казва спътникът ти, освен ако не гледаш и устните му.
— „Среднощна сбирка“ — повторих. — Говорят ли ви нещо тези думи?
— Не, не, нищо — запелтечи тя, обезумяла от страх. — Какво означават? За какво става дума? Кажете ми какво имате предвид! Защо ги казвате?
— Дамата, която седеше до вас, четеше книга със заглавие „Среднощна сбирка“. Изглежда, никак не й се нравеше мисълта хората да го видят — във всеки случай, не и аз. Като се има предвид характера й, зачудих се дали тя не би могла да е евентуалният убиец, който вашият мистериозен непознат е имал на ум.
Изрекох всичко това с лека усмивка. Струваше ми се, че едно по-шеговито отношение от моя страна би я предразположило да се развесели малко или дори да си признае, че е измислила всичко — макар да няма съмнение, че страхът й беше истински. Едва можех да си поема дъх от бремето му, надвиснало между нас.
И тогава, точно толкова бързо, колкото беше изскочил, ужасът й изчезна. Тялото й се отпусна, очите й се замъглиха и гласът й прозвуча почти отегчено, когато каза:
— Не видях никаква книга.
Запаметих всяка подробност от разговора ни, за да мога после да го разкажа на Поаро. След като Джоан Блайт разбра, че „Среднощна сбирка“ е заглавие на книга, страхът й изчезна и тя напълно загуби интерес към темата. Но нямах никакво съмнение, че онези думи имат огромно значение за Джоан Блайт: фразата „среднощна сбирка“ я изпълваше с ужас.
Глава 3
Писмото на Ричард Девънпорт
Останалата част от пътуването до Кобъм мина без повече приключения и там направихме първото официално спиране. Джоан Блайт ми подхвърли едно неохотно „Благодаря“, преди да слезе. Каза истината поне за едно — наистина има куфар, видях как шофьорът й го подава.