— Но дори и така — настоял Поаро, — това, което ми разказахте, не е историята на дъщеря, убила баща си. Всеки би очаквал той да е избраната от вас жертва, non?… а не крадецът, когото сте обичали и на когото сте се възхищавали. Какво, бих искал да знам, може да ви е довело до решението да убиете него?
— Какво ли, наистина? — възкликнала тя, все едно се опитвали да решат загадката заедно. — Всички събития, които описах, станаха между ноември 1929 година и март миналата година, когато крадецът беше прогонен от родителите ми. Колкото и идиотско да звучи, но тогава бях убедена, че нямам друг избор, освен и аз да им се подчиня. Никога не бяха търсили моето мнение по какъвто и да е въпрос. Моето мнение беше винаги това на баща ми — наложено ми от него! Крадецът бил човешкото въплъщение на злото и при никакви обстоятелства не бивало да му се позволява да се върне в нашия живот. Аз трябвало да престана да го обичам и това бяха думите, които баща ми отправи към мен: „Ти повече не го обичаш. За теб той е враг. Опасен човек. Порочен. Заплаха за семейството“. Трябваше да изтърпя часове подобни приказки. Татко не ме остави на мира, докато не се убеди, че е заличил всичките ми мисли и чувства и ги е заменил със своите собствени. И тогава, пет месеца по-късно, през август същата година казаха на майка, че умира.
— Съжалявам, мадмоазел.
— Все още е жива, но няма да е задълго — отвърнала тя. — Страда от болест, която я топи пред очите ни. — С фалшиво приповдигнат, весел тон Статуята продължила: — Както и да е, никога няма да се досетите какво стана две седмици, след като тя научи диагнозата си, мосю Поаро. Беше толкова прекрасна изненада. Баща ми ме повика в стаята, която толкова вбесяващо наричаше… — Тя спряла, както и да е наричал баща й тази стая, тя решила да не споменава думата. — … в своя кабинет — казала тя вместо това. — Каза ми, че сега, когато на майка й остават само определен брой дни, крадецът трябва да бъде приет обратно в лоното на семейството ни.
— Quoi25? — Поаро не очаквал историята да приеме такъв обрат.
— Прекрасна изненада — повторила тя с глас, треперещ от гняв. — Боя се, че не мога да ви кажа защо предстоящата смърт на майка ми ни изправи пред неотложната необходимост да простим на крадеца и да го поканим обратно в живота си — не и без да разкрия определени обстоятелства, които предпочитам да не обсъждам. Това, което има значение, е, че майка и татко внезапно бяха готови да го приветстват обратно — и ми беше казано, че и аз трябва да направя същото. И така, той се върна и отново беше назначен да се занимава с бизнес делата на баща ми. На мен не само ми беше заповядано да му простя — и само това би било достатъчно лошо, — но ми беше казано също и че ще бъда обезнаследена и изхвърлена от живота им завинаги, ако не участвам в тяхното лицемерие и не се преструвам, че никога нищо не се е случвало.
— Incroyable!26 — ахнал Поаро.
— Така си е — казала Статуята. — Толкова се радвам, че сте съгласен.
— Моля ви, продължете, мадмоазел.
— Не остана много. Крадецът беше щастлив да се върне и щастлив да участва в преструвката, че нищо неприятно не се е случвало. Върна се в края на август… и след малко повече от три месеца аз го убих. Ето, това е цялата история. Край.
— Защо го убихте? Когато мотивът е неизвестен, историята винаги е непълна. Липсва и най-важната част.
Статуята се засмяла.
— Извинете ме, но изглежда не сте ме разбрали добре. Не сте ли вие Еркюл Поаро? Със сигурност не е необходимо да ви казвам защо го направих. Вие сте великият детектив, нали така? Не би ми било приятно да ви лиша от възможността да го откриете сам. Казах ви всичко, което трябваше да знаете. И така, как мислите вие, защо убих мъжа, когото обичах толкова много?
— Казахте, че сте го направили заради семейството си… а аз отново ви казвам, че за мен в това няма никакъв смисъл. Да убиете човек, когото обичате толкова много, заради… кого? Вашите родители? Твърдите, че обичате и тях, но не обичахте ли крадеца повече?
— О, да, много повече.
— Тогава защо сте убили него и защо в името на семейството ви? Обяснете ми това, моля ви.
— Не — казала Статуята, — предполага се, че сте майстор именно в изясняването на подобни неща. И… ами ако това, че съм го направила заради семейството си, не е вярно?