— Казахте, че това е била причината.
— Тогава запитайте се защо бих го казала, щом не е вярно?
— Мадмоазел, вие много ме обърквате.
— С положителност не съм го искала — казала тя сериозно. Очите й отново се напълнили със сълзи. — А сега млъквам и няма да кажа дума повече.
Поаро се зачудил дали някога преди е имал подобен неудовлетворителен разговор. Опитал всяка тактика, за която се сетил, за да я убеди да му обясни мотива си, но решителността й си останала все така силна и когато пристигнал в Кобъм, той бил все така дълбоко смутен.
Глава 6
Семейство Девънпорт
Първото ми впечатление от „Кингфишър Хил“ беше, че е добре защитено от външния свят. Макар да знаех, че е частно имение, изобщо не очаквах външните стени да са по-високи, отколкото по принцип е необходимо да е висока една ограда насред спокойната английска провинция.
Имаше двойка порти една зад друга, които изглеждаха толкова подсилени, все едно са проектирани да издържат обсада. Тези порти трябваше да бъдат преодолени, ако искахме да минем от простосмъртната околност в свещените земи вътре. Подхвърлих на Поаро, че ми изглежда сякаш някой всеки миг очаква инвазия.
— Не и от страна на Еркюл Поаро! — Той се разсмя на собственото си остроумие. — Той е поканен гост. Независимо че в „Кингфишър Хил“ със сигурност има човек, който трябва много да се страхува сега, когато вече съм тук.
— Искаш да кажеш…
— … който и да е убил Франк Девънпорт, ако не е Хелън Актън. О, не разбираш! Ричард Девънпорт не го каза с толкова много думи, но пожела да открия кой член на семейството му или кой приятел на семейството, или прислужник е убил брат му.
— Това са възможностите, така ли? — попитах. — Знаеш ли кой е бил там, когато е станало убийството?
— Освен самия Ричард и Хелън Актън, е имало още седем човека в къщата, когато Франк Девънпорт е умрял: Сидни Девънпорт, главата на домакинството, съпругата му Лилиан, тяхната дъщеря Дейзи, нейният годеник Оливър Прауд, една прислужница на име Уинифред Лорд и двама близки приятели на семейството — американците Годфри и Върна Лавиолет.
Най-сетне минахме през двете порти, но предстоеше и друга стъпка, преди да можем да мислим за себе си като за пристигнали в имението. Шофьорът паркира автобуса на чакълена алея, където вече чакаше друго синьо-оранжево возило на компанията „Кингфишър“, заедно с впечатляваща редица от автомобили. На повечето от тях се бяха облегнали хора и някои започнаха да махат с ръка. Някои от нашите спътници им махнаха в отговор. Зачудих се дали и нас не ни чака някой, за да ни откара с Поаро, и колко ли трябваше да вървим, за да стигнем до дома на семейство Девънпорт, ако никой не ни закара дотам. Алфред Биксби изскочи от автобуса, за да говори с човека в малката правоъгълна будка, мъж с квадратно лице, чиято коса започваше от средата на челото. Очевидно работата му се състоеше най-вече в това да оглежда с недоверие хората, възнамеряващи да пресекат прага на имението „Кингфишър Хил“.
— Значи Ричард Девънпорт вярва, че някой от тези седем души е убил брат му? — попитах Поаро. — Даде ли ти някаква насока кой от тях смята, че може да го е сторил?
— Не, не ми даде, и правиш погрешни предположения, Кечпул. Вярно, че ако Хелън Актън не е извършила убийството, нито самият Ричард Девънпорт, тогава трябва да е някой от тези седем души. Но съществуват и други възможности.
— Че Ричард е убил брат си Франк, разбира се, е едната, нали?
— Oui. Или че Хелън Актън го е направила, а Ричард Девънпорт отказва да приеме това обяснение, защото му причинява страдание.
— Това ми се струва по-вероятно… Ако самият Девънпорт е извършил престъплението, трябва да е истински глупак да иска присъствието на един от най-добрите умове в разрешаване на престъпления… — Виждайки гримасата на Поаро, аз побързах да поправя грешката си, — Най-добрият ум в разрешаването на престъпления в Англия.
— Рядко съм срещал мъж или жена, които да не са в състояние да се покажат като истински глупаци, стига условията да са подходящи за подобно нещо — заяви Поаро. — Ричард Девънпорт може да не е толкова умен, за колкото се смята.
Той се приведе напред, за да проследи разговора, който приличаше по-скоро на спор, между косматкото в будката и Алфред Биксби.
— Настоява да види списъка с пътниците, който мосю Биксби носи в „Кингфишър Хил“, mais ce n’est pas possible27. Той беше откраднат. Благодарение на Статуята, сега всички сме задържани тук излишно.