Годфри Лавиолет се впусна в разказ за историята на дългото си познанство със Сидни Девънпорт. Като предисловие на този разказ, ни съобщи информацията, че когато „Пийпърс“ задмине шаха като най-харесвана настолна игра по целия свят, всички ще вдигнат врява да разберат как двамата и изобретатели са се срещнали за първи път. Беше заплетена история, която се въртеше около някакъв метал, наречен ванадий, леснодостъпен за добив в Южна Африка. Този химически елемент създал богатството на Сидни Девънпорт и на Годфри Лавиолет преди около двайсет години. Лавиолет обясни — и успя да го направи, без да прозвучи като хвалба, — че и двамата със Сидни Девънпорт вече са утроили състоянието, натрупано по времето на ванадиевите си дни, и то без да работят дори час.
— Не пострадахте ли при скорошното бедствие, което сполетя борсовия пазар? — попита Поаро.
— Не мосю Поуроу, за щастие не пострадахме. Сидни и аз сме внимателни хора. Споделяме общ интерес не само към настолните игри, но също така и към малки, премерени рискове. Никога не полудяваме по начина, по който го правят други, предпочитаме бавния и стабилен подход. А това може да ви се стори забавно: споделяме и еднакъв вкус към къщите! Къщата на Сидни, където отиваме сега, беше преди това наша, на мен и на съпругата ми Върна! Продадохме я на Сидни и Лилиан. Тогава те си търсеха различна къща и бяха почти готови да сложат подписа си под договор, когато ние им казахме — „Ей, защо не купите нашата? Мислехме да я продаваме“. Така и направиха!
— Не ви харесваше да живеете тук? — попита го Поаро.
— А, обожавахме го в началото — отвърна Лавиолет. — Кажете ми, господа, дотук как ви се струва имението „Кингфишър Хил“. Знам, че е тъмно и не сте успели да видите много, но все пак добихте някакво впечатление за мястото? Рай, нали? Не може да го видите сега, но ей там е плувният басейн, проектиран от Виктор Маркъл. Грандиозен! Да, в рая сме, наистина! И точно това е причината с Върна да решим да продадем имота си и да се преместим. Няма нищо по-лошо от това да живееш в рая и да знаеш, че един ден той ще се промени към по-лошо. Това ми стана един вид мото: не позволявай на никого да съсипе рая ти. Не и ако можеш да го предотвратиш. За жалост, повечето време хората просто не могат да направят нищо. Но се случва и да могат!
Стори ми се, че не беше съвсем наясно какво послание иска да изпрати — за надежда или отчаяние.
— Влоши ли се имението „Кингфишър Хил“, откак продадохте къщата си? — запита го Поаро.
— А, ето един възхитителен въпрос, мосю Поуроу, О, да, възхитителен въпрос. Ами, да видим! Нека просто кажа, че аз мисля така и че жена ми Върна е съгласна, двамата сме доволни, че вече не притежаваме имот тук. Няма да кажете на Сидни и Лилиан, че съм го казал, нали? Не бих искал да си помислят, че са се минали заради нашата малка сделка — той се засмя. — Те и без това нямаше да са съгласни с мен. Силни и аз сме придирчиви към различни неща — много различни неща. Понякога той харесва онова, което аз не харесвам, а друг път аз харесвам неща, които той не харесва. Точно заради това работим толкова добре заедно върху „Пийпърс“ — два напълно различни ума. Това означава, че накрая не пропускаме нито един аспект, ако следвате мисълта ми.
Вътре в себе си се помолих да не ни дава примери нито от своя подход, нито от този на Силни Девънпорт.
— Интересното е, че сега с Върна прекарваме цялото си време тук, в къщата, която едно време притежавахме, като гости на нашите добри приятели! И знаете ли кое е най-забавното? Сега аз отново мога да се наслаждавам на „Кингфишър Хил“ по начин, който ми беше невъзможен в месеците, преди да продадем къщата на Сидни и Лилиан. Сега, когато съм само гост и тук няма нищо, което да е мое, не се тревожа, че раят ми е съсипан. Мога да се наслаждавам на всичко, което си заслужава, без никакви притеснения.
— Какво се страхувате, че ще стане? — попитах го. — Да не би къщите тук да са били продадени на неправилния тип хора?
Годфри Лавиолет се разсмя гръмко.
— Кои са неправилният тип хора, мистър Кечпул?
— По моя преценка ли? Ами… престъпници и хора с отблъскващ характер. Предполагам, че предвид изключителния характер на имението, оградата и портите…