Вие и Уини Лорд пътувахте за „Кингфишър Хил“, мястото, където и двете живеете. Били сте в Лондон и сега се прибирате. Не сте знаели, че брат ви, Ричард, ме е помолил да докажа невинността на Хелън Актън. Не е казал на никого. Когато разбирате, че тук е Еркюл Поаро, само на ръка разстояние, го приемате единствено като случайно стечение на обстоятелствата, просто една възможност. Нямате представа, че съм en route, на път, към „Малкото ключе“, за да разреша убийството на Франк Девънпорт. Според закона това убийство вече е разрешено и справедливостта скоро ще възтържествува. Вие, обаче, междувременно сте прекарали много месеци, отдавайки се на болезнени фантазии как самата вие извършвате убийството на Франк, за да накажете родителите си — да ги лишите от него по същия начин, по който те са ви лишили от него. Alors, решавате да разиграете една малка закачка с Поаро. Частта от вас, която обича да разказва лъжи, за да постигне определени резултати… тя просто не беше в състояние да устои на изкушението.
— Дори не се опитах — съгласи се Дейзи, — бях сигурна, че мога да призная пред вас убийството, без да позволя да ми се изплъзне и най-дребният детайл, чрез който бихте могли да откриете самоличността ми. Изгарях от нетърпение да чуя какво ще кажете по въпроса. Копнеех да разрешите загадката и да отгатнете защо съм го направила — което вие не успяхте. Не съм убила Франк, но ако бях… бих имала много интересен и умен мотив, нали така? Мислех си, хайде да видим дали великият детектив Еркюл. Поаро ще се справи.
— Да, обаче се сблъскахте с пречка — каза Поаро. — Как да направите тези признания пред мен? Аз седях до Кечпул, няколко реда зад вас, а вие бяхте на седмата редица с Уини Лорд. Едва ли бихте могли да се изправите и да се развикате „убийство!“ над главите на всички останали пътници.
— Как разбрахте, че с Уини пътуваме заедно? — запита го Дейзи.
— Беше очевидно — отвърна Поаро. — Кечпул видя книга на мястото до вашето, „Среднощна сбирка“. Когато го видяхте да поглежда към нея, вие я вдигнахте и я задържахте за момент. След това, когато Кечпул продължи по пътеката, вие оставихте книгата обратно на мястото, онова, което по-късно зае Уини Лорд. Но автобусът беше пълен — абсолютно пълен, — а вие знаехте това, мадмоазел, защото Алфред Биксби, собственикът на автобусната компания „Кингфишър“, бе оповестил гръмко и надуто този факт и се бе постарал да доведе до знанието ни — на всички пътници, че всички билети, до последния, са продадени и всяко място е заето.
— Забелязвате всичко, нали? — промърмори Дейзи.
— Но Кечпул все още не разбира — продължи Поаро. — Когато накрая седнах до вас, мадмоазел, вие ми казахте, че не бихте били изненадана, ако мосю Биксби е наел актьори, за да създадат фалшивото впечатление за пълен автобус. Когато го казахте, веднага разбрах — вие, също като мен, знаехте, че автобусът е пълен. Знаехте, че накрая всяко място ще бъде заето. Нямаше никакъв шанс мястото до вас да остане свободно. Тогава се запитах защо ще оставите книгата си така, че никой да не може да седне там, когато точно в този момент хората вече се качваха в автобуса? Всеки момент щеше да се наложи да преместите книгата и да освободите седалката за съседа ви в това пътуване, така че защо не го направихте веднага? Изглежда, имаше само един възможен отговор — пазехте мястото за конкретен човек. Уини Лорд.
— Но те двете не стояха заедно навън — намесих се объркан. — Джоан… Уини… стоеше сама. Вие, мис Девънпорт, бяхте на известно разстояние от нея и правехте неприятни забележки за нея на висок глас, така че да бъдат чути от всички. Все едно тя е непозната, към която изпитвате единствено презрение.
— Бях ядосана — каза Дейзи. — Двете бяхме заедно до момента, когато тя изведнъж взе да се държи по начин, който много ме разочарова. Отдалечи се от мен и започна да се държи като селския идиот. Надявах се, че с тези остри думи, може да й налея малко ум — да й напомня, че двете сме приятелки и че ми дължи известна лоялност. Винаги съм била добра с нея. Зелената шапка и палтото, които носеше, й бяха подарък от мен, а те изобщо не бяха евтини.
— И какво я накара да избяга от вас? — попита Поаро. — О, почакайте, мисля, че знам отговора. Спомнете си, Кечпул, че когато за първи път заговорихте Уини Лорд и се представихте като инспектор от Скотланд Ярд, тя ви отговори, че не може да сте полицейски инспектор, че това е невъзможно. Настоя да удостоверите самоличността си. Това дава насока да предположим какво трябва да се е случило между нея и мадмоазел Дейзи само преди минути и я е изненадало и уплашило — и е ядосало толкова много вас, мадмоазел. Вие, мадмоазел, често изпадате в прекомерен гняв, нали? И при най-малката провокация усещате дива ярост, която едва успявате да сдържите.