Дейзи затвори очи. Поаро продължи.
— В автобуса, когато Кечпул хвърли само поглед към книгата ви, реагирахте с неадекватна агресия, както направихте и когато говорехте така безжалостно за Уини Лорд пред останалите пътници. Когато седнах до вас, вие незабавно показахте враждебност към мен. Като цяло, мадмоазел, вие бяхте изпълнена с ярост, за която нямаше очевидна причина. Така се държи човек, когато прекалено дълго е потискал естествения си гняв — поради деспотични родители във вашия случай и принудително отричане от обичан брат.
— Мосю Поаро, може ли да ви кажа нещо? — Дейзи се приведе напред.
— Моля.
— Когато видях, че трябва да размажа главата и лицето на Уини, за да не бъде разпозната от никого, аз… аз се зарадвах на възможността. Тя вече беше мъртва, ръженът лежеше до нея, на главата й имаше малко кръв и… ами, с удоволствие се поизпотих. След това се почувствах спокойна и умиротворена, сякаш гневът, който вреше в мен от толкова дълго, се бе изпарил.
— Трябва да сте била доста ядосана и на Франк — каза Поаро. — Родителите са ви накарали да страдате изключително много, като насила са ви разделили… и все пак Франк е бил готов да им прости и както изглежда, е бил готов да се върне без огорчение в сърцето. Почувствахте ли се предадена от него?
Дейзи се усмихна.
— За Бога, вие наистина сте толкова умен, колкото хората казват.
— А вие сте една изключително изобретателна млада жена.
— Когато за първи път се срещнахме, ви обвиних, че вдигате много шум около убийството като престъпление — каза Дейзи. — Но това не е истинското ми мнение. Убийството е ужасно нещо. Най-ужасното от всички. Иска ми се… — тя внезапно възкликна, — иска ми се Франк все още да е жив. Искам го от цялото си сърце!
— Да, виждам, че е така — деликатно отвърна Поаро. — Когато той беше убит, вие бяхте съсипана от скръб и изпълнена с повече гняв от всякога. Искахте да накарате другите да страдат като вас. Зададохте си въпроса: кое ще е възможно най-жестокото наказание, на което бих могла да подложа Сидни и Лилиан Девънпорт? И тогава ви е хрумнал умен и коварен план. Кога го измислихте? Струва ми се много преди да се сблъскате с Еркюл Поаро пред онзи автобус.
— Беше почти веднага след като Франк умря — отвърна Дейзи. — Чух Хелън да казва на полицията, че когато всички останали се появили на площадката, тя вече го била блъснала през парапета. А аз… видях със собствените си очи, че всичко, което майка и татко бяха видели, беше как Франк пада и умира. Изобщо не ме забелязаха, макар да бях там и да стоях между тях и Хелън. Не биха могли да са сигурни, че не аз съм блъснала Франк.
— Eh bien, и тогава се ражда идея, която е скандална и същевременно много лесна за осъществяване — каза Поаро. — Какво би станало, ако се престорите, че вие сте убиецът и че мотивът да убиете брат си е внушеното от непреклонното възпитание на вашите родители убеждение, че Франк е опасност за семейството? Точно така, тогава Сидни и Лилиан Девънпорт ще са принудени да се изправят пред мъчителния факт, че са загубили син, който току-що са си върнали, и че това е било изцяло по тяхна вина и пряк резултат от тяхното нежелание да ви позволят да имате собствени мисли и чувства към Франк. Положили са толкова усилия да ви накарат да вярвате, че той е опасност, а сега, когато са се размекнали и са отстъпили, и искат единствено да прегърнат отхвърления си, изгубен син… сега трябва да платят цената за това, че са ви настроили против него!
— Да, прав сте, беше идеалното отмъщение — отвърна Дейзи. — Когато аз исках да запазя Франк, те не го позволиха. После, когато те искаха да го задържат, аз нямаше да им го позволя — и то по съвсем същата причина! Защото сега аз бях тази, която вярва, че той е ужасна опасност, а го вярвах единствено защото те ме принудиха да го вярвам. Това е чудесна история, не мислите ли, мосю Поаро?
— Каква част от историята за това „идеално отмъщение“ разказахте на Уини Лорд? — попита Поаро. — Това е била причината тя да е толкова разстроена, нали? Видяхте Поаро и решихте, че трябва да разиграете замисъла си с него — да признаете за убийството, което не сте извършили — и защо да не изпробвате идеята, като първо разкажете историята на Унии?