Дос седеше замислен, а чутото явно го нараняваше повече от всякога.
— Да, да, разбирам — каза той по-скоро на себе си.
— Никога не сте чували за Шейн — обади се Фрида. — Но сега, когато знаем истинското му име — Мик Дохърти — то говори ли ви нещо?
Дос бавно поклати глава.
— Не си спомням някога да съм чувал това име.
— А Шарън Гибс?
— Не, съжалявам. Никога не съм чувал за нея. Не мога да ви помогна. — Той погледна Фрида, после Фиърби. — Сигурно си мислите, че съм лош баща. Знаете ли, винаги съм се възприемал като човек, който би преобърнал земята, за да намери дъщеря си, ако някой се опита да ѝ стори нещо лошо. Но тя не беше петгодишно дете, изчезнало от дома си. Беше младо момиче, което растеше и в желанието си да води самостоятелен живот от време на време отиваше да живее на друго място. И така, докато накрая съвсем изчезна. Има дни, в които си мисля за нея през цялото време и от това страшно боли. Боли ме ето тук. — И той притисна с ръка сърцето си. — Но има и други дни, в които запълвам времето си с работа. Грижа се за градината, поправям разни неща. Това ми помага да не мисля за нея, но може би не бива да преставам да мисля за нея, за да не се откъсна от проблема. — Той направи пауза. — Този мъж — как му беше името…
— Дохърти — припомни му Фиърби.
— Смятате ли, че той има нещо общо с изчезването на Лайла?
— Не знаем — отвърна Фиърби и погледна към Фрида.
— Има някаква връзка — започна Фрида. — Но той няма как да е отговорен за изчезването и на двете. Дохърти е бил в затвора, когато Шарън Гибс е изчезнала. Не разбирам каква би могла да е неговата роля. Джим разследва случаи на определен кръг изчезнали млади момичета и Шарън Гибс се вписва в модела, който се е очертал. Но случаят с вашата дъщеря изглежда различен. И все пак, тя като че ли е свързана с тях чрез Дохърти. По някакъв начин той се явява обединяващо звено в цялата загадка, но не проумявам защо.
— Защо казвате, че нейният случай е различен? — попита Дос.
Фрида Се изправи.
— Аз ще отнеса празните чаши вътре и ще ги измия, а Джим ще ви разкаже за своето разследване. Може нещо забравено да проблесне в съзнанието ви. Иначе моето заключение е, че успяхме да пробием една тухлена стена, но се озовахме пред друга.
Дос понечи да възрази, но Фрида не му обърна внимание. Тя взе шарения пластмасов поднос, който той бе облегнал на крака на масата и сложи в него чаените чаши, каничката с мляко и захарницата. После влезе в къщата и зави към малката кухня вдясно. Прозорецът над мивката беше с изглед към градината и докато миеше чашите, Фрида се загледа в двамата мъже. Виждаше, че си говорят, но не можеше да чуе нищо от разговора им. Дос може би се чувстваше по-добре, когато събеседникът му беше мъж.
Те станаха от масата и тръгнаха надолу през градината. Дос сочеше към различни растения, махна и към дъното на градината, където долу в ниското, тясна, плитка и чиста, течеше река Уандъл и проправяше пътя си към Темза.
В мивката имаше още четири чаени чаши, а на плота — мръсни чинии и стъклени чаши. Фрида изми и тях, изплакна ги и ги сложи на дъската за отцеждане. После огледа внимателно кухнята, питайки се дали мъжете реагират различно от жените на отсъствието на скъп за тях човек. Контрастът с дома на Фиърби биеше на очи. Тук всичко беше чисто, подредено и добре организирано, докато къщата на Фиърби беше мръсна и занемарена. Но двамата имаха нещо общо. Фрида си помисли, че една жена най-вероятно би превърнала дома си в нещо като светилище, посветено на липсващия близък; при Фиърби и Дос обаче беше точно обратното. В техните толкова различни жилища се усещаше стремеж всички ужасни мисли и чувства за загуба да се държат заключени на тайно място. Фиърби беше запълнил празнотата в дома си с други липсващи лица. А тук? Човек добиваше усещането за дом, чийто стопанин живееше сам и винаги бе живял сам. Дори когато миеше съдовете, Фрида се чувстваше като натрапница.
Тя избърса ръцете си в една памучна кърпа, прилежно окачена на кукичка, след което отиде навън при мъжете. Двамата се обърнаха едновременно и ѝ се усмихнаха, сякаш през краткото време, докато я нямаше, между тях се беше породила невидима връзка.
— Говорихме си за разни неща, обменихме някои мисли — каза Фиърби.
— Май че и двамата сме работили неблагодарна работа — добави Дос.
— Но нали вие сте били търговски пътник, а не журналист? — не разбра Фрида.
Дос се усмихна.
— Все пак, и двамата сме изкарали доста време по пътищата.
— Идвате точно навреме — каза неопределено Фиърби.