— Вино и вода, Клоаций — поръча набързо Помпей Руф, докато минаваше край тезгяха. — И да става за пиене!
— Виното или водата? — пошегува се невинно Публий Клоаций.
— И двете, куха главо, иначе право в съда отиваш — усмихна му се хитро Помпей Руф и се настани при другите двама.
— Цензорин — посрещна го Сула.
— Точно така — кимна градският претор. — Сигурно разполагаш с по-добри източници на информация от мен. Бях сварен напълно неподготвен.
— Е, наистина имам добри източници — похвали се Сула, който изпитваше симпатия към пицентинеца. — Обвинява ме в държавна измяна, нали?
— Точно така. Твърди, че има доказателства.
— И онези, които осъдиха Публий Рутилий Руф, твърдяха същото.
— Е, аз самият бих го повярвал също толкова, колкото ако някой ми кажеше, че в Батули са си павирали улиците със злато — обади се Скавър, след като се замисли кой ли град в Италия може да се смята за най-беден.
— И аз мисля така — подкрепи го Сула.
— Мога ли с нещо да помогна? — попита Помпей, докато поемаше празната чаша от ръката на кръчмаря и я пълнеше с вино и вода. Направи гримаса от киселото вино. — И двете са ужасни! Червей нещастен!
— Ами иди опитай някъде другаде по Вия Нова — отвърна му невъзмутимо Публий Клоаций и с известно разочарование се прибра зад тезгяха, откъдето не можеше да слуша какво си говорят тримата сенатори.
— Ще се справя сам — успокои го Сула, без да дава вид, че е разтревожен.
— Назначих делото за след три дни при Курциевото езерце. За щастие, откакто гласувахме лекс Ливия, съставът на съдебните заседатели се определя по равно от конници и сенатори; във всеки случай е много по-добре, отколкото преди време, когато всички бяха конници. Те са обсебени от една и съща мисъл — да се накажат всички сенатори, които богатеят на чужд гръб! Сякаш те умират от глад… — изрече презрително Помпей Руф.
— И защо ще те съдят за държавна измяна вместо за приемане на подкуп? — зачуди се Скавър. — Ако обвинението е, че си взел подкуп, то тогава мястото ти е пред друг съдия.
— Цензорин твърди, че подкупът е бил даден като награда, задето Луций Корнелий умишлено е накърнил интересите ни на изток — обясни преторът.
— Донесох цял договор със себе си — напомни му Сула.
— Самата истина! Същинско чудо на дипломацията — похвали го и Скавър, възхитен от постигнатото.
— Но дали Сенатът някога ще го уважи като такъв? — попита го Сула.
— Сенатът ще направи, каквото му кажа, Луций Корнелий, имаш думата на един Емилий Скавър.
— Чух, че си накарал и партите, и царя на Армения да седят по-ниско от теб — захили се градският претор. — Браво на теб, Луций Корнелий! Тези източни деспоти трябва да се научат да прекланят глава!
— О, искрено вярвам, че Луций Корнелий отдавна си е наумил да следва стъпките на Попилий Ленас — усмихна се Скавър. — Следващия път и той ще им чертае кръгове около краката. Това, което искам обаче да знам — изведнъж се навъси той, — е как човек като Цензорин може да се добере до информация за събитията по Ефрат.
Сула се размърда неспокойно на стола; чудеше се дали Скавър все още смята Митридат Понтийски за безопасен.
— Мисля, че се е хванал да върши услуги на някой източен монарх.
— На Митридат — веднага уточни Скавър.
— Какво, нима той вече е успял да разбие илюзиите ти? — подигравателно го изгледа Сула.
— Аз може и да търся у всекиго доброто, Луций Корнелий, но никога не съм бил глупак — стана от мястото си той. Хвърли един денарий на съдържателя, който ловко го прибра. — Сипи им още от превъзходното си вино, Клоаций!
— Щом като всичко ви се струва толкова гадно, защо не си стоите вкъщи да се наливате с кианско и фалернско — подвикна заядливо Публий Клоаций зад гърба му.
Скавър му направи определен жест с пръстите на едната си ръка, което накара кръчмаря да прихне.
— Дърт смешник! — заключи той, докато сервираше новата кана вино на масата. — Какво ще правим без него?
Сула и Помпей Руф се отпуснаха на столовете си.
— Днес не би ли трябвало да си на поста си? — попита Сула.
— Оставих младия Фаний да ме замества; ще му се отрази добре малко да се поразправя с приказливите си съграждани.