- А омекнаха ли ви краката?
- Ами! Разправят, че съм търчала по булеварда като заек. Подир какво съм търчала? Мистерия.
- Мистерия - повтори Адамсберг.
- Е, не е страшно де. Човек никога не знае съвсем подир какво търчи в живота си. Така че малко повече или малко по-малко, има ли значение?
- Може ли да остана, Клемантин? Няма ли да ви преча?
- Напротив. Смятам да ви поохраня. Ще ви трябват сили, ако ще търчите.
Адамсберг отвори сака си и й подаде бурканчето с кленов сироп.
- Донесох ви това от Квебек. Яде се с кисело мляко, с хляб, с палачинки. Ще върви с тиганиците ви.
- Е, много мило. При всичките ви неприятности това ме трогва. Хубаво бурканче. От дърветата им ли тече?
- Да. В цялата работа май бурканчето най-трудно се произвежда. Иначе сцепват ствола на дървото и събират сиропа.
- Практично е. Ако можеше така да си произвеждаме и малко пържоли.
- Или малко истина.
269
- А, виж, истината не се открива току-така. Истината се крие като гъбите и никой не знае защо.
- И как се намира, Клемантин?
- Ами точно като гъбите. Търсиш сенчесто място и повдигаш листата едно по едно. Понякога отнема време.
Адамсберг спа до обяд за пръв път в живота си. Клемантин беше запалила огъня и сготвила, без да вдига шум.
- Трябва да направя важно посещение, Клемантин
- каза Адамсберг, докато пиеше кафето си. - Можете ли да поосвежите грима ми? Мога да си обръсна главата, но не знам как да си избеля ръцете.
Душът бе извадил наяве матовата кожа на Адамсберг, която контрастираше с бледото му лице.
- Не е по моята специалност - призна Клемантин.
- По-добре се доверете на Жозет, тя е като художник. По цял час се гримира.
С леко колебливи жестове Жозет осветли с фон дьо тен ръцете на комисаря, оправи повредените места по лицето и врата и постави на корема му възглавничката, която му придаваше известна закръгленост.
- Какво правите по цял ден с тези компютри, Жозет? - попита Адамсберг, докато старата дама грижливо решеше белите му коси.
- Прехвърлям, изравнявам, разпределям.
Адамсберг не се опита да изясни този загадъчен отговор. Дейността на Жозет би могла да го заинтересува при други обстоятелства, но не и в тези екстремни условия. Поддържаше разговора от куртоазия и защото не бе забравил упреците на Ретанкур. Жозет модулираше деликатно треперливия си гласец и Адамсберг наистина разпознаваше интонацията на едрата буржоазия.
- Винаги ли сте работили в информатиката?
- Започнах към шейсет и пет години.
- Не е лесно да се оправи човек.
- Справям се - каза старата дама с крехкия си глас.
270
XLII
Дивизионният комисар Брезийон живееше в лук-созно жилище на авеню Бретьой, където не се прибираше преди осемнайсет или деветнайсет часа. Освен това се знаеше от сигурен източник, тоест от Клю-карника, че жена му прекарва есента в дъждовна Англия. Ако имаше място във франция, където ченгетата нямаше да го търсят, това беше там.
В седемнайсет и трийсет Адамсберг спокойно проникна в апартамента с шперца си. Настани се в един богато обзаведен салон със стени, отрупани с книги -по право, администрация, на полицейска тематика и поезия. Четири центъра на интерес, добре отделени на етажерките. Шест рафта с поезия, много по-добре заредени, отколкото у селския свещеник. Прелисти томовете на Юго, като внимаваше да не остави фон дьо тен по ценните подвързии, търсейки сърпа, хвърлен в звездната нива. Нивата я беше локализирал над Детройт, но не бе успял да откачи сърпа. Заедно с това репетираше речта, която си бе подготвил за диви-зионния комисар - версия, в която не вярваше или едва-едва, но която бе единствената, способна да убеди началника му. Тихо си повтаряше цели фрази, опитваше се да замаскира празнините на съмненията си и да възприеме тона на искреността.
Ключът се завъртя в ключалката по-малко от час по-късно и Адамсберг остави книгата на коленете си. Брезийон подскочи и за малко да извика при вида на непознатия Жан-Пиер Емил Роже фьойе, седнал в салона му. Адамсберг сложи пръст на устните си, приближи се до дивизионния, хвана го леко за ръката и го насочи към креслото срещу неговото. Брезийон бе-
271
ше повече изумен, отколкото уплашен, несъмнено защото във външния вид на Жан-Пиер Емил нямаше нищо обезпокоително. А и от изненада бе загубил и ума, и дума.
- Шт, господин дивизионен комисар. Да не вдигаме шум. Той само би ви навредил.
- Адамсберг - каза Брезийон, реагирайки на гласа
му.
- Дошъл отдалеч заради удоволствието да си поговори с вас.
- Няма да стане толкова лесно, господин комисар -каза Брезийон, възвърнал гласа си. - Виждате ли този звънеп? Само да натисна, и момчетата ще дотичат на дузини. Няма да им отнеме и две минути.