След петнайсет минути Жозет поднесе на Адамсберг списъка на всички имоти на Т'ризъбеца, придобити от 1949 г. нататък. Все същият васал се бе занимавал с делата на съдията не само до смъртта му, но и след това, чак до неотдавнашната покупка на „Замъка“.
В кухнята Адамсберг бъркаше яйчен крем с дървена лъжица, както му бе наредила Клемантин. Сиреч бъркаше, без да спира и с постоянна скорост, като рисуваше осмици в тенджерата - единствен начин да не се образуват бучки. Местоположението и имената на имотите на съдията потвърждаваха това, което вече знаеше за миналото на фюлжанс. Всеки от тях отговаряше на едно от убийствата с три прободни рани, на които се бе натъквал през дългото си разследване. В продължение на десет години съдията беше раздавал правосъдие в областта Лоар-Атлантик и бе живял в имението „Брястовете“. През 1949 г. пронизва първата си жертва, на трийсетина километра от дома си - двайсет и осем годишния Жан-Пиер Еспир. Четири години по-късно в същия район е убита девойка, Ани Лефебюр, при обстоятелства, много подобни на тези от убийството на Елизабет Уинд. След шест години съдията набучва младеж, Доминик Ванту. Бла-
285
горазумно продава „Брястовете“ и се установява във втория си район, в Ендр-е-Лоар. Нотариалните актове сочат закупуване на малък замък от XVII век, наречен „Кулите“. На тази нова територия убива двама души - Жюлиен Субис, на четирийсет и седем години, и четири години по-късно-един възрастен човек, Роже Лантретиен. През 1967 г. напуска областта и се заселва в селото на семейство Адамсберг, в имението „Крепостта“. Минават шест години, преди да убие Лиз Отан. Този път заплахата на младия Адамсберг го принуждава веднага да побегне и да се установи в Дор-дон, имението „Гълъбарника“. Адамсберг познаваше това място, където, както и в Шилтигем, бе пристигнал твърде късно. Съдията се бе изпарил веднага след убийството на трийсет и пет годишния Даниел Местр.
След това Адамсберг го бе открил в Шарант след убийството на Жана Лесар, петдесет и шест годишна. Този път беше по-пъргав и успя да посети фюлжанс в новото му жилище „Кулата Мофур“. За пръв път го виждаше след десет години и установи, че властният му блясък не бе помръкнал. Съдията се изсмя на обвиненията на младия инспектор и заплаши да го съсипе, смаже и унищожи, ако продължава да го тормози. Имаше две нови кучета, добермани, които ярост-но лаеха в кучкарника. Адамсберг с мъка издържа погледа на магистрата, който от времето на младостта му не бе загубил остротата си. Изброи осемте убийства, в които го обвиняваше, от Жан-Пиер Еспир до Жана Лесар. фюлжанс опря върха на бастуна си в гърдите му и го избута назад, след което произнесе няколко окончателни думи с тона на човек, любезно отпращащ посетителя си.
- Не ме докосвай, не се доближавай до мен. Ще привлека мълниите над главата ти, когато пожелая.
После захвърли бастуна си, извади ключа за кучкарника и използва абсолютно същата формула, която бе употребил преди десет години в хамбара.
286
- Давам ти малко аванс, младежо. Броя до четири.
Както и в миналото, Адамсберг побягна като луд
от доберманите. Пое си дъх чак във влака, изпълнен с презрение към високопарния език на съдията. Този тип, който се правеше на аристократ, нямаше да го унищожи само като вдигне бастуна си. Възобнови преследването, но фюлжанс изненадващо бързо отлетя и от „Кулата Мофур“. Едва след четири години, когато обявиха смъртта му, узна къде е било последното му убежище - в една от къщите на Ришельо в Ендр-е-Лоар.
Адамсберг съвестно правеше осмици в яйчения крем. По някакъв начин това упражнение му помагаше да не залитне, да не се вижда как, навлякъл демоничната кожа на Тризъбеца, пронизва Ноела на пътеката, точно както би го направил фюлжанс.
Докато въртеше дървената лъжица, заслушан в кроткото й шъшкане, комисарят обмисляше накъде да поеме из подземията на Жозет. Бе се усъмнил в таланта й, представяйки си, че възрастната жена живее в химе-ричния свят на последните останали й години. Но бързо разбра, че си има работа с дързък и опитен хакер, удобно настанил се в бившето буржоазно тяло на старицата. И се изпълни с възхищение. Дръпна тенджерата от огъня - кремът се бе сгъстил и нямаше бучки. Поне това бе успял да свърши както трябва.
Адамсберг взе мафиотския мобилен телефон на Жозет, за да се обади на Данглар.
- Още нищо - каза заместникът му. - Трябва ми време.
- Открих пряк път, капитане.
- Коларски?
- Асфалтиран. Един и същи нотариус е узаконявал имотите на фюлжанс до смъртта му. Както и тези на Последователя му - добави той предпазливо, - във всеки случай „Замъка“ в Агно.
- Къде сте, господин комисар?