- В една нотариална кантора на булевард Сюше. Влизам и излизам, когато ми се прище. Обул съм кецове, за да не вдигам шум. Вълнени мокети, лъскави класьори и вентилатори. Много шик.
- Аха.
- След смъртта му обаче покупките са извършвани под други имена, като например Максим Льоклер. Така че има шанс да открия имотите, купувани през последните шестнайсет години, при условие че се досетя какви имена и презимена си е избирал фюлжанс.
- Правилно - одобри Данглар.
- Но няма да мога. Никакъв ме няма в етимологи-ята. Можете ли да ми направите списък на думи, които означават мълния, гръм, светлина, както и величие, могъщество, като в Максим Льоклер? Запишете всичко, което ви хрумне.
- Няма нужда да пиша. Мога веднага да ви ги изброя. Имате ли химикалка?
- Давайте, капитане - каза Адамсберг, отново изпълнен с възхищение.
- Няма много възможности. За светлината - lux, потърсете Люс, Люсиен, Люсне и други подобни форми, както и флам, фламбар. Вижте и производните от clarus - блестящ, известен: Клер, Клар, евентуално умалителните Кларе, Клере. Колкото до идеята за величие, опитайте с Месм или Месмен - народни форми, производни от Максим, Максимин, Максимили-ен. Вижте и Льогран, Мажорал, Мажорел или Мест-ро. Добавете Прима, евентуално Примар или Примо. Опитайте и с Огюст, Огюстен - форми на августей-ши. Не забравяйте малките имена на велики личности като Александър, Алекс, Цезар или Наполеон, макар последното име да е прекалено крещящо.
Адамсберг веднага занесе списъка си на Жозет.
- Ще трябва да комбинирате тези имена, за да открием евентуалните купувачи между смъртта на съ-
288
дията и покупката на Максим Льоклер. Търсим малки замъци и имения, всичките изолирани.
- Разбрах - каза Жозет. - Вече преследваме призрака.
Със скръстени на коленете ръце Адамсберг нетърпеливо зачака старата дама да завърши окултните си манипулации.
- Имам трима подходящи - обяви тя. - Плюс един Наполеон Гранден, но в малък апартамент в Курньов. Едва ли е вашият човек. Доколкото разбрах, не става дума за пролетарски призрак. Затова пък открих един Александър Клар, купил имение във Вандея през 1988 година, в община Сен фюлжан, представете си. Продадено през 1993 година. Люсиен Льогран, собственик на имение в Пюи-дьо-Дом, община Пионса, от 1993-та до 1997-а. И Огюст Прима, имение в Пор, община Солем, от 1997-а до 1999-а. Накрая Максим Льоклер от 1999-а до днес. Датите са последователни, господин комисар. Ще ви разпечатам всичко това. Само ми дайте малко време да изтрия стъпките ни от килима.
- Хванах го, Данглар - каза Адамсберг, задъхан от подземното си бягане. - За имената, проверете първо дали фигурират в архивите на гражданското състояние: Александър Клар, роден през 1935-а, Люсиен Льогран, роден през 1939-а, и Огюст Прима, роден през 1931-ва. За убийствата вижте в радиус от пет до шейсет километра около общините Сен фюлжан във Вандея, Пионса в Пюи-дьо-Дом и Солем в Hop. Записахте ли?
- Сега ще тръгне по-бързо. Имате ли датите на убийствата?
- За първото периодът е 1988-1993-та, за второто 1993-1997-а и за третото 1997-1999-а. Не забравяйте, че последните престъпления вероятно са извършени малко преди продажбата на имотите. Тоест през про-
289
летта на 1993-та, през зимата на 1997-а и през есента на 1999-а. Заемете се първо с периодите.
- Нечетни години - забеляза Данглар.
- Обича нечетните числа. Катс тройката и като тризъбеца.
- Идеята за Последователя май не е много лоша. Започва да придобива форма.
Идеята за призрака, мислено го поправи Адамсберг, затваряйки телефона. Призрак, който се очертаваше съвършено ясно, откакто Жозет бе разкрила убежищата му. Нетърпеливо зачака обаждането на Данглар, като се разхождаше от единия до другия край на малката къща със списъка в ръка. Клемантин го беше поздравила за яйчния крем. Поне едно хубаво нещо.
- Лоша новина - обяви Данглар. - Дивизионният се е свързал с Лалиберте, когото упорито продължава да нарича Легалите, за да му поиска сметка. Казва, че една от точките във ваша полза е отпаднала. Лалиберте го е уверил, че знае за амнезията ви от пазача на сградата, където сте живели. Разправяли сте му за бой между ченгета и бандити, но на другия ден, уточнил пазачът, сте изразили учудване относно часа на прибирането си. Без да споменаваме това, че боят е бил измислен, а ръцете ви са били в кръв. Оттук Лалиберте е заключил, че ви се губят няколко часа, след като сте си мислели, че сте се прибрали по-рано и сте излъгали пазача. Така че няма анонимно обаждане, няма предател, няма нищо. Това отпада.
- И Брезийон оттегля отсрочката си? - попита Адамсберг, сразен.
- Нищо не каза по въпроса.
- А за убийствата? Имате ли нещо?