- Знам само, че Александър Клар никога не е съществувал, нито Люсиен Льогран, нито Огюст Прима. Това очевидно са псевдоними. За останалото не успях да проверя с тези разправии с дивизионния. Освен това имаме убийство на улица Шато. Лице, свър-
290
зано с политическите среди. Не знам кога ще намеря време да се заема с Последователя. Съжалявам, господин комисар.
Адамсберг затвори, обзет от отчаяние. Пазачът, който страдаше от безсъние, чисто и просто. И елементарните изводи на Лалиберте.
Всичко рухваше, тънката нишка на надеждата му беше скъсана. Няма предател, няма постановка. Никой не беше информирал главния суперинтендант за амнезията му. И следователно никой не му бе отнемал паметта. Нямаше трети човек в сянка. Беше фа-тално сам на пътеката, с тризъбец подръка и заплахата Ноела. И убийствената лудост в главата. Може би като брат си. Или след брат си. Клемантин застана до него и мълчаливо му подаде чаша порто.
- Разказвай, момче.
Адамсберг разказа с безизразен глас, загледан в земята.
- Това са идеи на ченгета - меко изрече Клемантин. - А между идеите на ченгетата и вашите има разлика.
- Бил съм сам, Клемантин, сам.
- Че как ще знаете, като не помните? Нали го пипнахте призрака с Жозет?
- И какво от това, Клемантин? Бил съм сам.
- Това са само черни мисли и нищо друго - каза Клемантин, като му тикна чашата между пръстите. -И няма смисъл да въртите ножа в раната. По-добре се поразходете още малко с Жозет из подземията и ми изпийте това порто.
Жозет, която мълчаливо седеше, до камината, понечи да се намеси, но се отказа.
- Ако искаш да кажеш нещо, Жозет, не го оставяй да увехне, колко пъти да ти казвам - посъветва я Клемантин с цигара в устата.
- Деликатно е - обясни Жозет.
- Не ни е до деликатности, не разбра ли?
291
- Мислех си, че ако господин Данглар - така се казва, нали - не може да се занимава с убийствата, можем да го направим ние. Неприятното е, че ще трябва да ровим в архивите на жандармерията.
- И кое те притеснява?
- Ами той ме притеснява. Нали е комисар.
- Вече не е, Жозет. Трябва ли да ти го казвам по сто пъти? Освен това да си жандарин и полицай не е едно и също.
Адамсберг объркано погледна старата дама.
- Можете ли да го направите, Жозет?
- Веднъж влязох във ФБР, ей така, само на игра, за разнообразие.
- Не се оправдавай, клета ми Жозет. Няма лошо човек да си достави удоволствие.
Адамсберг загледа с нараснало учудване дребната женица, на една трета буржоазка, на една трета пътник, на една трета хакер.
След вечерята, с която Клемантин насила натъпка Адамсберг, Жозет се зае с полицейските досиета. Бе поставила до себе си бележка, на която пишеше: „пролет 1993 г., зима 1997 г., есен 1999 г.“ От време на време Адамсберг се осведомяваше как върви работата й. Вечер тя сменяше кецовете си с огромни сиви терлици, с които заприличваше на слонче в краката.
- Много ли са защитени?
- Навсякъде има охрана, това трябваше да се очаква. Ако имах някой файл там, нямаше да ми е прият-но първата срещната баба по кецове да се рови вътре.
Клемантин отиде да си легне и Адамсберг остана сам пред камината, втренчен в огъня, като сплиташе и разплиташе пръсти. Не чу Жозет, която се приближи до него - терлиците заглушаваха стъпките й. Ха-керските й терлици, за да бъдем точни.
- Ето, господин комисар - каза само тя и му връчи един лист със скромността на човек, добре свършил
292
работата си и несъзнаващ колко е талантлив, ще речеш, че бе забъркала яйчен крем, изписвайки осмици на екрана на компютъра си. - През март 1993 година, на трийсет и два километра от Сен фюлжан, една жена на четирийсет години, Гислен Матер, била убита в дома си с три удара с нож. Живеела сама в селска къща. През февруари 1997 година, на двайсет и четири километра от Пионса, едно младо момиче, Силвен Бразилие, било убито с три удара с шило в корема. Момичето чакало само на автобусната спирка през една неделна вечер. През септември 1999 година бил убит шейсет и шест годишният Жозеф февр на трийсет километра от Солем. Три прободни рани.
- Извършителите? - попита Адамсберг, след като прегледа листа.
- Ето тук - посочи Жозет с треперещ пръст. - Една пияна и леко откачена жена, която живеела в колиба в гората. Смятали я за местната вещица. За младата Бразилие арестували един безработен, редовен посетител на кръчмите в Сен Елоа-ле-Мин, недалеч от Пионса. А за убийството на февр заловили един горски пазач, заспал на пейка в околностите на Камбре с алкохол в кръвта и нож в джоба.
- И нищо не помиели?
- Всички до един.
- И оръжието е било ново?
- И в трите случая.
- Великолепно, Жозет. По следите му сме - от „Брястовете“ през 1949-а до Шилтигем. Дванайсет убийства, Жозет, дванайсет. Давате ли си сметка?