- Грегоар, спомняш ли си ушите му?
- Искаш да кажеш лявото му ухо?
- Точно - бързо каза Адамсберг и взе един молив. -Разказвай.
- За мъртвите само хубаво, обаче това ухо не беше много в ред. Не по волята на Бог, а заради грешка на докторите.
- Бог все пак е позволил да се роди с клепнали уши.
- Обаче го бе дарил с хубост. Бог разпределя всичко на този свят, Жан-Батист.
Адамсберг си помисли, че Бог май го претупва разпределянето, и добре, че има такива като Жозет, та да му помогнат.
- Разкажи ми за ухото - каза той, опитвайки се да отклони Грегоар от темата за неведомите пътища Гос-подни.
- Голямо, деформирано, с дълга и леко окосмена ушна мида. Спомняш ли си за комара, който беше влязъл в ухото на Рафаел? Накрая го накарахме да излезе със запалена свещ.
- Спомням си много добре, Грегоар. Опърли се на пламъка с едно такова леко пращене. Спомняш ли си пращенето?
- Да. После се шегувахме с това,
- Вярно. Но кажи ми пак за феодала. Сигурен ли си за ухото?
- Напълно. Имаше и малка брадавица на брадичката, вдясно, коя го сигурно му е пречела, когато се е бръснел - добави Грегоар, черпейки от златната си мина с подробности. - Дясната ноздра на носа му бе-
303
ше по-широка от лявата, а косите му започваха доста навътре към бузите.
- Как ги помниш тия неща?
- Мога и теб да опиша, ако искаш.
- По-добре недей, Грегоар. И без това си имам дос-татъчно проблеми.
- Не забравяй, че съдията е мъртъв, момчето ми, не го забравяй. И се пази.
- Опитвам се, Грегоар.
Адамсберг отново заразглежда снимките с лупа. Брадавицата на брадичката ясно се виждаше, различ-ната ширина на ноздрите - също. Паметта на стария свещеник ни най-малко не бе отслабнала - истински телеобектив. Като се изключат годините, които според лекаря бяха с петнайсет по-малко, призракът на фюлжанс като че ли най-после излизаше от савана си. Издърпан за ухото. Вярно е, каза си той, докато се взираше в снимките на съдията от времето на пенсионирането му, че фюлжанс винаги бе бил младолик. И че беше анормално як, което Куртен не можеше да схване. Максим Льоклер не е бил обикновен пациент, нито, по-късно, обикновен призрак.
Адамсберг си направи още едно кафе и нетърпеливо зачака Жозет и Клемантин да се върнат от пазар. Сега, когато се бе отделил от стълба Ретанкур, тяхна-та подкрепа му бе необходима, искаше му се да сподели с двете жени докъде е стигнал.
- Държим го за ушенцето, Клемантин - каза той и взе кошницата от ръцете й. - Остава само да го дръпнем.
- Браво. То е като кълбо прежда, като му хванеш края, трябва само да дръпнеш.
- По нова следа ли тръгваме, господин комисар? -попита Жозет.
- Ама нали ти казах, че вече не е комисар. Голяма работа е клетата ми Жозет.
304
- Потегляме към Ришельо, Жозет. Да търсим името на лекаря, който е издал смъртния акт преди шестнайсет години.
- Лесна работа - каза тя, свивайки устни.
След двайсет минути Жозет откри името на лекарката, Колет Шоазел, лекувала съдията от пристигането му в град Ришельо. Същата установила спиране на сърдечната дейност и издала смъртния акт.
- Имате ли адреса й, Жозет?
- Затворила е кабинета си четири месеца след смъртта на съдията.
- Пенсионирала се е?
- Едва ли. Била е на четирийсет и осем години.
- Чудесно. Значи тръгваме след нея.
- Не е толкова лесно. Името й е доста разпространено. Но на шейсет и четири години може още да практикува. Първо ще видим в професионалните списъци.
- Погледнете и в съдебните архиви дали няма следа от Колет Шоазел.
- Ако е осъждана, не би могла да практикува.
- Именно. Търсим оправдателна присъда.
Адамсберг остави Жозет в компанията на Алади-
новата й лампа и отиде да помогне на Клемантин, която чистеше зеленчуци за обяд.
- Плъзга се вътре като змиорка - отбеляза Адамсберг и седна.
- Че какво толкова, туй й е занаятът - каза Клемантин, която не схващаше сложността на хакерски-те маневри на Жозет. - То е като картофите. Трябва ти практика. Хубаво ми ги белете, Адамсберг.
- Мога да беля картофи, Клемантин.
- Не можете. Не чистите очичките както трябва. Трябва да ги чистите, те са отровни. Ето, вижте.
С професионален жест Клемантин сръчно издълба малко конусче в картофа и измъкна черната точка.
- Отровно е, когато е сурово, Клемантин.
305
- Все тая. Очичките се махат.
- Добре. Ще ги махам.
Под контрола на Клемантин картофите бяха сварени и масата сложена, когато Жозет донесе резултатите от труда си.
- Доволна ли си, клета ми Жозет? - попита я Клемантин, докато пълнеше чиниите.
- Мисля, че да - отвърна Жозет и остави един лист до приборите си.
- Не обичам да се работи на масата. Мен лично това не ми пречи, но на баща ми нямаше да му хареса. Този път може, ама само защото имате шест седмици.