- Колет Шоазел работи в Рен от шестнайсет години - започна Жозет, като четеше от бележките си. -На двайсет и седем години е имала неприятности. Умира една от пациентките й, на която успокоявала болките с морфин. Много груба грешка в дозирането, която е можела да й коства кариерата.
- Като нищо - обади се Клемантин.
- Къде е станало това, Жозет?
- В Тур, втория съдебен окръг на фюлжанс.
- Оправдана?
- Оправдана. Адвокатът е доказал безупречното поведение на лекарката. Изтъкнал е, че пациентката, ветеринарна лекарка, е имала възможност да се снабди с морфин и да си го бие сама.
- Адвокат от свитата на фюлжанс.
- Съдебните заседатели са приели, че става дума за самоубийство. Шоазел е излязла от съда цялата в бяло.
- И заложница на съдията. Жозет - додаде Адамсберг, като докосна старата дама по ръката, - подземните ви тунели ще ни изведат навън. Или по-скоро ще ни заведат под земята.
- Ха така - каза Клемантин.
306
Адамсберг дълго размишлява, седнал до камината, поставил чинията с десерта на коленете си. Пътят' който трябваше да измине, не беше лесен. Въпреки уж възвърнатото си спокойствие Данглар щеше да го прати да пасе. Но Ретанкур щеше да го изслуша по-невъзмутимо. Извади от джоба си скарабея със зелените и червените щипци и набра номера върху лъскавия му гръб. Усети лек прилив на блаженство и покой, когато чу сериозния глас на своя кленов лейтенант.
- Не се безпокойте, Ретанкур, сменям честотата на всеки пет минути.
- Данглар ми каза за отсрочката ви.
- Времето е малко, Ретанкур, и трябва да действам бързо. Мисля, че съдията е надживял смъртта си.
-• С други думи?
- Засега съм хванал само едно ухо. Но преди две години, на двайсет километра от Шилтигем, това ухо още е помръдвало.
Самичко и космато, подхвръкващо като зловредна нощна пеперуда на тавана в „Замъка“.
- Има ли нещо в края на ухото? - попита Ретанкур.
- Да, един съмнителен смъртен акт. Лекарката, която го е издала, е била на подчинение на фюлжанс. Мисля, Ретанкур, че съдията се е установил в Ришельо, защото тази лекарка е работела там.
- Смятате, че смъртта му е била програмирана?
- Да, смятам. Предайте го на Данглар.
- Защо не му го предадете сам?
- Защото това го изнервя, лейтенант.
Данглар му се обади след по-малко от десет минути и сухо каза:
- Ако добре съм разбрал, господин комисар, успели сте да възкресите съдията. Ни повече, ни по-малко.
- Така ми се струва, Данглар. Вече не преследваме мъртвец.
307
- А старец на деветдесет и девет години. Столетник, господин комисар.
- Давам си сметка.
- Напълно утопично. Деветдесет и девет години -човек рядко достига до тази възраст.
- В моето село имаше един.
- Във форма ли беше?
- Не съвсем - призна Адамсберг.
- Разберете - търпеливо подзе Данглар, - че столетник, способен да нападне жена, да я убие с тризъ-ба вила и да я влачи из полето заедно с колелото й, просто не съществува в природата.
- Обаче нещата стоят точно така и аз не мога нищо да направя. Съдията беше анормално силен.
- Беше, господин комисар. Човек на деветдесет и девет години вече не е анормално силен. Стогодишен убиец не съществува.
- Изобщо не ми дреме на колко е години. Имам намерение да поискам ексхумация.
- Мили Боже, дотам ли стигнахте?
- Дотам.
-Тогава не разчитайте на мен. Тръгнали сте по път, по който не желая да ви следвам.
- Разбирам.
- Аз бях за Последователя, ако си спомняте. Не за живия мъртвец, нито за грохналия убиец.
- Ще опитам сам да се справя. Но ако разрешението за ексхумация се получи в Бригадата, елате в Ри-шельо с Ретанкур и Мордан.
- Без мен, господин комисар.
- Каквото и да има в този гроб, искам да го видите, Данглар. Държа да дойдете.
- И без да пътувам, знам какво може да има в ковчег.
- Данглар, във фалшивата ми карта Брезийон ми е дал името Лампроа1. Това говори ли ви нещо?
1 Lamproie (фр.) - речна минога. - Б. пр.
308
- Това е една примитивна риба - отвърна капитанът с усмивка в гласа. - Дори не е риба, а безчелюст-но. Тънко като змиорка.
- Аха - каза Адамсберг разочаровано и леко отвратено заради онова праисторическо същество от езерото Пинк. - Нещо специално ли има в това безче-люстно?
- Миногата няма зъби. Няма челюсти. Тя действа примерно като вентуза.
Като затвори, Адамсберг се запита как да тълкува избора на дивизионния комисар. Може би като намек за известна липса на изисканост? Или за шестте седмици отсрочка, които бе успял да му изтръгне? Като вентуза, която всмуква всичко, което се изпречи на пътя й? Освен ако не е искал да намекне, че го смята за лишен от зъби, тоест от тризъбец?