Да се убеди Брезийон да нареди ексхумация на съдията фюлжанс изглеждаше безнадеждно начинание. Адамсберг се съсредоточи върху миногата и се опита да привлече дивизионния в тази посока. Брезийон отхвърли с едно махване на ръка ухото, живяло в Ба-Рен след смъртта на съдията. Колкото до смъртния акт, издаден от доктор Шоазел, предположението за фалшификация му се струваше твърде крехко.
- Кой ден сме днес? - внезапно попита той.
- Неделя.
- Вторник, 14 часът - обяви Брезийон, рязко променяйки мнението си, точно както бе направил, когато отпусна на Адамсберг кратката му свобода.
- Искам Ретанкур, Мордан и Данглар да присъстват - успя да каже комисарят.
Полека затвори капака на мобилния си телефон, за да не му нарани пипалцата. Може би дивизионният комисар се чувстваше длъжен, след като бе оставил „своя“ човек на свобода, да следва логиката на решението си и да помага на Адамсберг до края. Освен ако
309
не бе всмукан от вентузата на миногата. Чиято посока на привличане щеше да се обърне в деня, когато победеният Адамсберг седне в креслото в салона му. Сети се за палеца на Брезийон и не можа да не се запита какво би станало, ако някой натика запалена цигара в устата на миногата. Невъзможна задача, тъй като рибата живееше във водата. Тя впрочем се присъедини към съществата, задръстили Страсбургската катедрала. В компанията на тежката нощна пеперуда, която обитаваше тавана на „Замъка“ - полуухо, полугъба.
Всъщност нямаше значение какво си бе мислил ди-визионният. Важното бе, че разреши ексхумацията. И Адамсберг се почувства раздвоен между трескавото очакване и най-истински страх. А не за пръв път щеше да присъства на ексхумация. Но изведнъж му се стори, че ако отвори ковчега на магистрата, ще извърши богохулство. Тръгнали сте по път, по който не желая да ви следвам, бе казал Данглар. Път, който водеше към оскърблението, към поругаването. Слизане нод земята в компанията на съдията, който можеше да го завлече със себе си. Погледна часовниците си. Оставаха четирийсет и шест часа.
310
XLVII
C нахлупена върху главата арктическа ушанка и вдигната яка Адамсберг наблюдаваше отдалеч подготовката за светотатствената операция. Валеше студен дъжд, който почерняше стеблата на дърветата в гробището на Ришельо. Полицаите бяха оградили гроба на съдията с червено-бяла найлонова лента, все едно, че ставаше дума за опасна зона.
Брезийон бе дошъл лично - крайно изненадваща постъпка от човек, който отдавна вече не работеше вън от кабинета си. Стоеше прав до гроба в сивото си палто с черна кадифена яка. Адамсберг подозираше, че освен ефекта на миногата, който може би го бе изстрелял в града на кардинала, имаше и още нещо -таен интерес към ужасяващия маршрут на Тризъбеца. Данглар, естествено, също бе там, но стоеше встрани от гроба, сякаш искаше да отклони от себе си всяка отговорност. Там беше и майор Мордан, който пристъпваше от крак на крак под разкривения си чадър. Именно той бе препоръчал да се раздразни призракът, за да приеме битката, и може би точно в този миг съжаляваше за дръзкия си съвет. Ретанкур чакаше без видимо вълнение и без чадър. Само тя забеляза Адамсберг в края на гробището и му отправи дискретен знак. Всички в групата бяха сериозни и съсредоточени. Четирима жандарми от града бяха преместили надгробната плоча. Която, отбеляза Адамсберг, не се бе покрила с патина и лъщеше на дъжда, сякаш и гробът като съдията хвърляше ръкавица на изминалите шестнайсет години.
Купчината пръст постепенно растеше, жандармите с мъка копаеха влажната земя. Полицаите духаха в ръцете си или потропваха с крака, за да се стоплят.
311
Адамсберг усещаше как тялото му се напряга и не отместваше поглед от Ретанкур. Така имаше чувството, че е плътно притиснат до гърба й, че диша чрез нея и вижда чрез нея.
Лопатите застъргаха по дърво. Гласът на Клемантин проехтя над гробището. Повдигай листата едно по едно на сенчестите места. Повдигни капака на ковчега. Ако тялото на съдията се намираше вътре, Адамсберг знаеше, че ще потъне заедно с него в земята.
Жандармите подпъхнаха въжетата под дъбовия ковчег и започнаха да го издигат. Ковчегът са залюля във въздуха. Беше в доста добро състояние. Мъжете се заеха да вадят винтовете, но Брезийон с жест им нареди да отворят капака с лост. Премествайки се от дърво на дърво, Адамсберг се бе възползвал от това, че вниманието на всички е насочено към ковчега, и се бе приближил. Следеше движенията на клещите, които скърцаха по дървото. Капакът се разцепи и се плъзна встрани. Адамсберг гледаше немите лица. Брезийон клекна пръв и протегна облечената си в ръкавица ръка. С нож, подаден му от Ретанкур, той разря-за покрова, после се изправи. От ръкавицата му потече струйка блестящ бял пясък - по-твърд от цимента, режещ като стъкло, течен и изплъзващ се, прекрасно подхождащ на фюлжанс. Адамсберг безшумно се отдалечи.