В това имаше случаи да се убеждава многократно още докато Май беше жива и той подкрепяше комунистическите й възгледи. Партията се ръководеше не от светли идеи, а от живи хора с присъщите на всеки човек недостатъци — алчност, себичност, вероломство, лъжа и най-вече — огромна жажда за власт. Може би Сун Ят-сен беше единственото изключение сред тях, но това доведе до неговото отстраняване от политическата арена.
Човекът не е склонен да чете теоретичните разработки и да ги прилага в практиката. Той се чувства длъжен да ги интерпретира. Зи-лин обаче отдавна знаеше, че всяка интерпретация води до корупция. Комунизмът е един непостижим идеал и нищо повече. На практика той е само инструмент, с помощта на който малка група хора налага неограничената си власт над мнозинството. Неговите идеи не толкова вдъхновяват масите, колкото ги държат в робско подчинение.
Една вечер сподели тези мисли с Атена. За пръв път в живота си си позволяваше подобно нещо, но много му се искаше да провери дали и нейната реакция ще бъде напълно отрицателна. На Май не би казал нито дума, тъй като знаеше колко наранена би се почувствала идеалистка като нея. По същата причина беше мълчал и пред Ху.
— Значи съвсем не си идеалист — констатира Атена, когато той най-накрая млъкна. В очите й се появи онази топла съсредоточеност, която Зи-лин беше забелязал в мигове на дълбока концентрация.
— Брат ми Майкъл беше идеалист. Както ти казах, той беше мисионер и обичаше работата си — очите й се насочиха към лодките, които подскачаха по развълнуваните води на Пу Донг зад прозореца. — Аз обаче не бях в състояние да приема неговата мисия, просто защото не приемам идеята за насилствена промяна на вярата. Католически мисионери са придружавали Писаро при похода му към Перу, същите хора са били и с Кортес по време на завладяването на Мексико. И в двата случая се стига до пълно унищожение на хилядолетна цивилизация. Не забравяй, че съм израснала в семейство на археолози…
— Проблемът на мисионерите е, че не допускат възможността за несъгласие с тяхната вяра. — Главата й отново се обърна, разлюлените води на Пу Донг бяха забравени. — Предполагам, че това важи и за твоята малка групичка от хора, жадни за власт…
В този миг Зи-лин разбра, че ще се ожени за Атена.
Зи-лин получи възможност за по-подробно опознаване на японците през 1931 година, малко след окупацията на Манджурия от японската армия. Този народ беше някак близо до мислите му, особено след като се запозна с начина, по който те подбираха онези форми на китайската култура и народопсихология, които най-лесно и безболезнено можеха да интегрират в собствения си бит. Беше убеден, че този интелигентен подход заслужава по-внимателно наблюдение, освен това и Япония, подобно на собствената му родина, е била затворена за европейската култура в продължение на векове.
Но за разлика от това, което стана в Китай, Реставрацията от периода Мейджи в Япония сложи край на дълголетната изолационистична традиция. Зи-лин се увери със собствените си очи как тази „културна революция“ позволи на страната да се освободи от предразсъдъците и да протегне ръце към достиженията на XX век, които не само възприе, но и доразви със самурайско себеотрицание и дръзновение.
Бившите елитни членове на японското общество бяха изправени пред алтернативата да се приспособят към новите времена или да загинат. Онези, които успяха да се приспособят, бързо поеха към върховете на новосъздадената бюрократична машина, прозорливо отчитайки новата класа, на която трябва да се опират — класата на търговското съсловие. Реставрацията ги превърна в новите герои на Япония заедно с рязкото нарастване на търговията и богатствата им.
Зи-лин беше убеден, че китайците могат да се поучат от този процес както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Тревожеше го бързото развитие на японската икономическа инфраструктура — процес, който неизбежно щеше да доведе до милитаризация.
Отношенията между Япония и Китай продължаваха да са хладни и дори враждебни. Към тях се прибавяше и нарастващата алчност на новата търговска класа, която търсеше нови територии за своята експанзия и съвсем естествено започна да поддържа милитаристичните апетити на политиците, прикрити зад яростни патриотични лозунги.
Зи-лин разбираше, че това е една изключително опасна тенденция, тъй като корените на агресивния експанзионизъм се криеха в икономическия сектор, който отдавна беше наложил волята си над слабото правителство.