— Разбирам, вуйчо.
— Добре — кимна Зи-лин. — А сега да поговорим за дъщерята на Жиу Хи-мин. Не я обичаш, така ли?
— Не, вуйчо.
— Значи бракът отпада. А можеш да се обзаложиш, че Жиу ще поиска точно това — погледът му стана пронизителен. — И ще бъде абсолютно в правото си.
Андрю мъчително преглътна, но не отмести очи.
Каква благоприятна възможност ми предоставя този младеж, въздъхна в себе си Зи-лин. Буквално ми тика в ръцете бронята, с която толкова успешно се обгръщат „гуай лох“. Сега ми остава само да внимавам, докато пъхам острието си под нея. Такъв шанс каца на рамото веднъж в живота. Внимавай, предупреди себе си той. Внимавай да не нараниш крехкото съкровище!
Успял да прикрие радостната възбуда, която го обземаше, Зи-лин насочи мислите си към Жиу Хи мин — мургав китаец с жестоки очи, груб и алчен далеч над нормалното. Алчността… Може би именно алчността ще ни помогне да му заложим капан. Години наред този човек се точи на складовете ми в Хуан Чен, направо лигите му текат, като минава покрай някой от тях. А умен и предвидлив бизнесмен като мен несъмнено би искал да се отърве от всякаква недвижима собственост в Шанхай, особено в светлината на това, което предстои… Все още малцина осъзнават този факт. Да, складовете в Хуан Чен ще бъдат ключът към разрешаване на проблема… Но трябва да бъда крайно предпазлив. Жиу Хи-мин не е глупак, преговорите с него ще бъдат трудни и продължителни. Без съмнение ще поиска висока цена за това, което Андрю е сторил на дъщеря му.
— Дори от такива трудни ситуации се намира изход — каза на глас той. — Всичко е въпрос на преговори. И, разбира се, на пари.
— Не разполагам с достатъчно пари, вуйчо.
— Нито пък с опит да водиш преговори от този вид. Предлагам да бъдеш с мен на всички срещи. Присъствието ти ще бъде онзи признак на унижение, който ще радва нашите противници. Жиу Хи-мин положително ще захапе тази въдица. Ще има чувството, че държи баща ти в ръцете си…
— Това не бива да се допуска, вуйчо!
— И няма да се допусне, Андрю. В това отношение можеш да бъдеш спокоен. Аз ще водя преговорите с Жиу Хи-мин, а междувременно ти ще събираш безценна информация за тях. Но… — показалецът на Зи-лин предупредително се вдигна: — Такива уроци струват скъпо!
— Ще ти платя каквото…
Вдигнатата ръка на Зи-лин го накара да млъкне.
— Никога не използвай такива груби похвати в бизнеса, Андрю! Още повече че аз не искам пари. По-скоро ще ти поискам малък залог…
— Готов съм на всичко, вуйчо.
— Не на всичко, момчето ми — усмихна се Зи-лин. — Не забравяй, че трябва да мислиш преди всичко за „Сойър & синове“.
Андрю кимна с глава.
— Залогът е насочен към бъдещи услуги. Може би ще настъпи време, когато аз ще имам нужда от помощта ти. Пряко или чрез посредник. Ще го познаеш по втората част от един сувенир, който ще ти подаря. Видиш ли го, трябва да си спомниш за настоящия разговор и да изпълниш желанието ми.
— Каквото и да е то, вуйчо?
— Каквото и да е то, Андрю.
— Да бъде както желаеш, вуйчо — поклони се дълбоко младежът. — Заклевам се в честта си на бъдещ тайпан, заклевам се в честта на дедите си!
„Нека боговете ми бъдат свидетели, че ще превърна този младеж в един от най-великите тайпани, които е познавал Китай, въздъхна в себе си Зи-лин. Свързан съм с него толкова тясно, колкото и той с мен. Благодарение на заслепението му получавам възможност да изляза от бездействието, което заплашва да ме унищожи. С помощта на всички богове — малки и големи, той изгради моста, който ще ме свърже със Запада!
Велики Буда! Може би най-накрая ще се осъществи мечтата ми да стана Небесен пазител на Китай! Днес поставям началото на дългата битка за измъкване на тази страна от калта, натикана там както от собствената си глупост, така и от коварството на «чуждестранните дяволи»!“
Жиу Хи-мин беше огромен мъж с груби черти на лицето и черни като копчета очи. Поведението му беше предизвикателно, опитите му да извади Зи-лин от равновесие — постоянни.
В крайна сметка обаче не можа да скрие дълбокия традиционализъм на възгледите си от внимателното око на Зи-лин. Луанхуа — момичето, забременяло от Андрю, все пак беше негова дъщеря, част от плътта му. И това предизвикваше огромния му гняв. В крайна сметка тя все пак беше само дъщеря и това автоматически я превръщаше в нещо тривиално. Далеч по-важни за него бяха синовете му — хората, които щяха да продължат рода.
Зи-лин предвидливо беше потърсил и открил китайско семейство, което с радост се съгласи да ожени сина си за момиче от известната фамилия Жиу. Богатството на тези хора беше напълно достатъчно, за да прогони подозренията на Жиу Хи-мин и да го накара да въздъхне от облекчение. Защото на практика, въпреки богатството и известността на фамилията Сойър, той никога не би позволил на дъщеря си да се омъжи за един „гуай лох“. Естествено, мислейки за дългосрочните си цели, Зи-лин пропусна да запознае Андрю с този факт. Но нещата с Жиу Хи-мин стояха точно така — той ненавиждаше чужденците толкова дълбоко, че дори богатството и влиянието на един бъдещ тайпан не биха го принудили да направи компромис. Беше му достатъчно противно да върши бизнес с проклетите чужденци всеки ден, едва ли би допуснал мисълта, че трябва и да се сродява с тях. Вземаше парите им и това беше единственият начин да сдържа гнева и презрението си. Но да допусне един „гуай лох“ в семейството си? Никога!