Латимор, зашеметен от ужасяващото признание на стареца, се вгледа в разяденото му лице и си спомни защо беше дошъл и плъзна фотографията обратно.
- Опитайте още веднъж, сър.
Граймс го изгледа втренчено и дръпна отново от цигарата. Беше изпушил около половината; угаси я, внимателно докосна върха, за да се увери, след което я пъхна в джоба на халата си. После се приведе към фотографията.
- Значи не обичаш думата „не“, а?
- Генералният прокурор не обича тази дума, сър.
- Ха, нищо не се е променило.
Той почна да потропва с пръст по лицата от фотографията.
- Шрак. Енгстрьом го наричаше Черния Боби. Това е Мец... Мен...
- Мецингер?
- Да, Мецингер. Този тук е Джордан. Това тук са Енгстрьом и Дженингс. Този е... а, Уейн. Уейн... Уейн кой беше... Не мога да си спомня фамилията му.
Той продължи да гледа втренчено снимката.
- Един умря - каза Граймс, без да отделя поглед от фотографията.
- Искате да кажете, че някой от тях е бил убит?
- Това беше специалният отряд на Енгстрьом. Спектър Едно. Нищо не можеше да ги убие. Туни, да, сетих се, Уейн Туни. Корав пич от Ню Йорк Сити.
- Този, който не е оцелял ли?
- Вече ви казах, никакви доклади не се пишеха, никаква официална информация не се съхраняваше.
- А какво ще кажете за този? Нали споменахте, че името му е Дженингс? - Харисън посочи мъжа, когото Джордан бе нарекъл Оз.
Полковникът се загледа.
- Оскар Дженингс.
- Оскар. Оз - повтори Латимор.
- 0, да. Така го наричаха. Някъде от Средния запад беше. Да не беше Уискънсин?
- И не са го убили?
- Нищо не знам със сигурност, но онова, за което мога да гарантирам, е, че Енгстрьом не върна нито един човек от Спектър Едно в найлонов чувал. Страшно много се гордееше с това.
- А аз си мислех, че всички бойни групи са били отряди „Спектър“.
- Те бяха номерирани. Номер Едно беше личният отряд на Енгстрьом, това бяха неговите момчета. Енгстрьом загуби много хора през онези години. Нр не и от Спектър Едно. Тази снимка вероятно е правена някъде... в края на шейсетте, да, точно тогава.
- Значи нека още веднъж уточним какво съм разбрал. На снимката са Черния Боби Шрак, Дейв Мецингер, Гари Джордан, Енгстрьом, Оскар Дженингс и Уейн Туни.
Старецът кимна и протегна снимката на Латимор.
- Какво се случи с Дженингс и Туни? - попита Латимор.
- Един Господ знае. - Полковникът отпи от бирата си и попи устните си с кърпичката. - И така, какво прави Хар...ааа...
- Харисън, сър.
- Каква работа върши Харисън Латимор за генералния прокурор на Съединените щати?
- Надявам се, възможно най-добрата, сър.
Полковник Граймс отметна глава и се изсмя от сърце.
- 0, да! Не се ли надяваме всички на това, синко?
- Ние подозираме, че един от тези мъже, или Дженингс, или Туни, е станал наемен убиец, сър. Много опасен човек.
- Какво му е толкова чудното на това? Те всички бяха опасни мъже.
- Но той убива за пари.
Граймс се втренчи в него. Очите му се насълзиха от напрежението. Той извади остатъка от цигарата си и повика Алис, която тихо влезе и му я запали. Полковникът си допи бирата и запуши цигарата.
- Имаме подозрения, че съвсем наскоро един от тях може да е убил човек под закрилата на програмата за защита на особено важни свидетели.
- А - изрече разсеяно Граймс.
- Това не ви ли изненадва?
- Трябва ли? Ако убива за пари, няма значение кой е целта. Предполагам, че който и да е бил, играта е била честна.
Латимор прибра снимката в джоба си.
- Изненадан сте, че не съм шокиран ли? Никога ли не ви е хрумвало кой наема тези хора? Не ви ли е минавало през ума, че вашето собствено правителство може от време на време да им е давало поръчка? Някоя дребна работа в Южна Америка. Да убият някой диктатор в Африка. Все някой трябва да свърши тази работа, синко. И когато не са ангажирани с държавната поръчка, те си продават работната сила. Човек трябва да си изкарва прехраната.
- Кой би могъл да знае как да влиза във връзка с тях?
- Това не мога да ви кажа.
- А кой би могъл?
- Този, който го наема. Може би извършителят е получил ново име, нова самоличност, хубава сума и да са го изпратили да им свърши работата. Може би е свършил някъде нещо и после се е прибрал в Щатите. След като искате да се свържете с него, намирате един телефонен номер. Това е някакъв телефонен секретар някъде в някоя мухлясала канцелария в някоя затънтена сграда. Той звъни на номера си от някой уличен автомат и прослушва съобщенията, записани на секретаря, след което си избира кои поръчки може да поеме. Никакви имена, никакви адреси. Парите се депозират в някаква офшор- на сметка някъде на майната си. Всичко е много кратко и делово.