Бушкин изтри ръцете си в мръсния парцал.
- Не е трудно - каза той. - Такива вече не се виждат под път и над път.
- Спомняте ли си го?
- „Бийчкрафт“, модел „Барон D-55“ от 1983 година, с два мотора 374 „Лайкомингс“. Рядък бисер, а това парче специално беше страхотно. Хвърлих му едно око отвътре. Вградено стерео, компютър и всичко останало.
- Колко време остана тук?
- Момент... Кацна следобед във вторник и го нямаше, когато дойдох в четвъртък сутринта. Трябва да е излетял в сряда вечерта или рано сутринта в четвъртък.
- Успяхте ли да зърнете пилота?
- Не. Бях ей там, до хангара, работех върху един „Чероки“, когато кацна. Съвсем обикновен мъж, доколкото успях да видя.
- Как беше облечен?
- Ами, да ви кажа, самолетите си ги спомням по-добре от хората. Мисля, че беше с костюм. Може би сив.
- Тук ли зареди с гориво?
- Не, сър. Но моделът D-55 има радиус на действие от около хиляда и двеста мили. Може да е долетял и отдалеч, без да му се налага да зарежда.
- Какви бяха опознавателните му знаци?
- Ха де, и това не мога да си спомня. Нали вече ви казах, мога да си спомня всеки произведен самолет, хоби ми е, откакто станах достатъчно голям, за да държа книга в ръцете си, но не обръщам особено внимание на хората и числата.
- Мениджърът на колите под наем беше Хенри, така ли?
- Хенри Гошен. - Той кимна към терминала. - Трябва да е там. Макар че хич го няма по самолетите, горкия.
Гошен наближаваше шейсетте. Раменете му бяха про- виснали. Четеше вестник - почти го бе лепнал до очилата си с лещи, дебели цял пръст. При влизането на Камбъл и Флорес Гошен вдигна глава, смъкна очилата на носа си и ги загледа с присвити очи.
- Какво ще обичате?
Камбъл му показа портфейла си.
- ФБР, сър. Аз съм агент Камбъл, това е агент Флорес.
- Брей, брей!
- Според нас е възможно на шестнадесети, в късния следобед, да сте дали кола под наем. Спомняте ли си?
- Та това е преди повече от две седмици.
- Е, като гледам, тук нещо няма навалица за услугите ви, господин Гошен — каза Флорес. - Може би ще успеете да си спомните.
Гошен запрелиства регистрационните карти, измъкна една, огледа я от двете страни и им я подаде.
- Този е. Сега си го спомням. Беше без палто. - Той вдигна поглед. - Беше студено и валеше дъжд, но беше без палто.
- Спомняте ли си как изглеждаше?
Гошен ги изучава няколко секунди преди да отговори.
- Обикновен мъж с костюм. Без палто.
- А какво ще кажете за косата? - намеси се Флорес. - Дълга, къса, черна, кестенява?
- Май имаше шапка.
- Май? - попита Флорес.
- Бихте ли го познали, ако го видите пак? - попита Камбъл.
- Виж ми очите, синко - изрече саркастично Гошен. - През тия очила все едно гледаш през капаци на печка. Беше гладко обръснат и бял. Всичко останало ще е само гадаене.
- Имате ли копие от квитанцията за наетата кола?
- Мога да го измъкна на компютъра.
- Моля ви - изрече умолително Камбъл.
Гошен затрака по клавишите, освети една дата и копието от квитанцията за наема изскочи на екрана.
- Ето я - каза той.
- Можете ли да ни я отпечатате? - попита Флорес.
- Не. Свърших хартията.
Вашингтон, сряда, 12 часът и 42 минути,
източно стандартно време
Хардистан и Файърстоун бяха на път за летището, когато клетъчният телефон на заместник-директора иззвъня. Той отговори още преди да бе свършило второто прозвъняване.
- Господин Хардистан, обажда се Рон Камбъл, от групата в Охайо.
- Слушам те, Рон, какво има?
Камбъл седеше в колата. Бяха пред мотела „Хузиър“ в предградията на Форт Уейн.
- Открихме сериозна следа от самолета, сър. Бял „Бийчкрафт Барон D-55“, модел 1983 година, със син стабилизатор. Радиус на действие около хиляда мили. Нашият човек е отседнал в мотел „Хузиър“ на шосе 30, около петдесет мили от фермата на Уолър. Броячът на колата му под наем е навъртял 216 мили, което е приблизително два курса от Форт Уейн до Уапаконета.
- Това е голямо нещо, Рон. Докладва ли на Флойд?
- Да, сър, той ми каза да ви го съобщя лично. Този самолет е нещо наистина рядко, господин Хардистан. Мисля, че ако известим Федералното управление по гражданска авиация и получим помощта им, някой може да ни каже нещо повече.
- Добра идея. Ще се обадя на Джим Норкрос от ФУГА веднага щом свършим разговора с теб. Успя ли да научиш опознавателните му знаци?
- Не, сър. По всяка вероятност са фалшиви. Нанесъл се е в мотела и се е регистрирал направо от прозореца на колата, като е платил в брой за две нощи. Също така е поръчал стайно обслужване и пак е платил в брой, но е бил в банята, когато момчето му е занесло вечерята - бил оставил парите на масата. Човекът от фирмата за коли под наем е почти сляп и не си спомня как е изглеждал нашият човек. Никой не може да си го спомни. Всички твърдят едно и също: съвсем обикновен бял мъж. Шофьорска книжка от Флорида, регистрирана на името на Франс Пиърс, Оушънвю Булевард № 3224, Форт Лодърдейл. Книжката е фалшива: в Лодърдейл няма такъв адрес.