- Обажда се Били Хардистан. Свържете ме с Грег Флеминг, моля... Пет пари не давам какво прави, трябва ми, и то веднага!
33.
Бад Рапидс, Мичиган, 7 часът и 39 минути, вечерта
Къщата на Дон Удбайн беше скромна едноетажна тухлена постройка, разположена върху голям ъглов участък. Две местни полицейски коли и една линейка с угасени светлини бяха паркирани през една пресечка от нея. Няколко мъже и жени и две деца се бяха събрали на тротоара до четирите черни фургона на специалната част на ФБР.
Облечен в бронирана жилетка и синьо яке с инициалите на ФБР, Грег Флеминг забърза по улицата и докладва на Хардистан.
- Евакуирахме семействата от всички съседни къщи.
- Добре.
Хардистан се обърна към малката група.
- Дами и господа, казвам се Хардистан. От ФБР съм. Съжалявам за неудобството, което ви причиних, но това е предпазна мярка, която винаги вземаме. Вие всички познавате съседката си, госпожа Ричардс. Тя много любезно ви покани всички да влезете в къщата й, за да не стоите на студа. Това няма да отнеме много време.
- Какво е направил Дон? - попита един от мъжете.
- Търсим го за разпит по углавно престъпление - отвърна Хардистан.
- Имате нужда от армия, за да задавате въпроси ли?
- Искаме всичко да мине безопасно за всички вас - кротко каза Хардистан и се качи в един от фургоните.
След малко Харисън Латимор доведе Либи Доув.
- И вие не изпитвате абсолютно никакви съмнения, че това е Дон Удбайн? - попита я Хардистан,.
Тя почука по една от снимките.
- Той е. Това е Дои Удбайн. Всички го казват.
- Благодаря ви - кимна Хардистан. - Оказахте ни голяма помощ. Моля ви да се присъедините към останалите в къщата на госпожа Ричардс. Не искаме никого на улицата.
Четирите черни фургона бавно поеха по улицата и спряха пред къщата на Доув - съседната на Удбайн. Членовете на специалния отряд от задните три автомобила се измъкнаха безшумно и заеха позиция в мрака. Флеминг носеше радиошлем.
- Джокер, тук Пингвин. Чувате ли ме? - прошепна Флеминг.
- Чувам ви, Пингвин. Джокер на позиция.
- Стойте на позициите си.
Флеминг влезе в предния фургон.
Уеър разчиташе индикациите на детектора за топлина от къщата, докато през това време видеокамерата бавно показваше панорамното изображение.
- Във всекидневната свети лампа - каза той.
Камерата довърши сканирането на къщата.
- Ако е вътре, той е мъртъв.
- На място ли си, Грег? - попита Хардистан.
- Готов за танц. Имам четиринадесет души, четирима отпред, четирима отзад, двама снайперисти за подкрепления отпред и отзад. При хангара имаме десетима.
- Отлично - отвърна Хардистан.
- Ще атакуваме и двата обекта едновременно.
- Кой е ръководителят там?
- Оливър.
- Добре, знаете процедурата. Пет пари не давам какво казват детекторите за топлинни източници, процедирайте така, все едно е тук. Не забравяйте, че този човек е професионален убиец. Изключителен стрелец.
- Знаем, Били - отвърна с усмивка Флеминг. — Непрекъснато ни го повтаряш.
- Искам просто да се уверя, че не сте го забравили, Грег. Искам този човек жив, ако е възможно, но не на всяка цена. Не поемайте никакви рискове. Не искам никакви загинали герои. Влезте бързо и проверете къщата. Пипнете ли го, веднага го изкарайте отвън, поставете охранителен периметър и лабораторията да идва. И внимателно.
Грег Флеминг поклати глава и се разсмя.
- Всичко е ясно, Били - каза той и излезе от фургона.
- Бих искал да отида с екипа - каза Латимор.
- Оставаш тук с мен. Тези хора са обучени да се справят с всякакви ситуации.
- Аз имам преминат курс по обезвреждане на особено опасни престъпници...
- Латимор, това тук не е епизод от Дивия запад - прекъсна го Хардистан. - Облечи бронираната жилетка и мълчи. Ще влезем след като прочистят района.
- Да, сър.
- Джокер, тук Пингвин, влизаме - докладва Флеминг.
- Разбрано.
Екипът се движеше бързо на зигзаг през ливадата. Единият снайперист бе заел позиция зад едно дърво в предния двор на Удбайн. Другият се бе свил зад предницата на една кола, паркирана от другата страна на улицата. И двамата внимателно оглеждаха района през инфрачервените си прицели. Щори покриваха всички прозорци на къщата. През цепнатините можеше да се види включена лампа във всекидневната. Екипът зае набелязаните позиции около къщата.
- Джокер - прошепна Флеминг, - всички сме по места.
- Ние също, Пингвин. Виждаме през една цепнатина на вратата. Вътре има камион, не самолет.
- Бройте до десет и влизайте.
- Разбрано.