Флеминг изброи до десет и каза:
- Влизаме!
Двама души изкъртиха предната врата с летящ старт. Отзад един от агентите разби стъклото на вратата и я отвори. Нахлуха във вътрешността на къщата, светлинните източници по оръжията им шареха в мрака, докато те сръчно проверяваха стаите, килерите, шкафовете, всичко, в което можеше да се побере човек. Нищо.
Флеминг включи няколко лампи. Къщата беше необичайно подредена и чиста. Беше студено, термостатът на отоплението беше поставен на минимума.
В задната част на къщата един агент се опита да отвори вратата към гаража. Беше заключена.
В хангара тежката верига и катинарът бяха срязани с ножици за метал. Оливър изрита една от вратите и хората му се пръснаха, движейки се бързо през просторното помещение. Светлините проникнаха и до най-потайното ъгълче на огромното помещение.
Оливър провери камиона. Вратата беше заключена.
- Тони - каза той на един от хората си, - иди донеси лоста.
- Веднага - отговори Тони и изчезна.
- Пингвин, тук Джокер, чувате ли ме?
- Пингвин слуша.
- Хангарът е празен. Вътре има заключен камион. Можем ли да го отворим с лост?
Флеминг погледна заключената врата на гаража и каза:
- Избий я.
- Разбрано.
Агентът отстъпи назад и ритна вратата точно под дръжката. Бравата се строши и вратата зейна. Детонаторът на пластичните експлозиви се задейства.
Къщата буквално се разлетя на парчета от тухли, метал, дърво и стъкло. Прозорците на всички къщи и автомобили в радиус три пресечки бяха изпотрошени.
Флеминг и осем от хората му, които бяха в къщата, успяха да зърнат само ослепителен бял пламък преди експлозията да ги изхвърли през стените и покрива. Всички загинаха моментално, телата им бяха разкъсани от жестоката експлозия и после обгорени от бензина, който оформи огромен гъбовиден пламък, раздрал нощното небе. Експлозията се чу на десет километра, а огненото кълбо погълна три квартала.
Хардистан и Латимор паднаха един върху друг зашеметени и с натъртени от експлозията тела.
После Хардистан се надигна на лакът и загледа огненото кълбо с провиснала уста.
- Господи - прошепна той. Латимор се мъчеше да се изправи на колене до него.
- Хангара! - изкрещя той.
Прекалено късно. Нова експлозия раздра нощното небе и ново огнено кълбо разпръсна нощния мрак.
34.
Бад Рапидс, 9 часът и 35 минути, централно стандартно време
Хардистан се тътреше сред останките от къщата на Удбайн като сред някакъв кошмар наяве. Къщата бе изравнена със земята от експлозията. Единадесет от хората му бяха мъртви, трима други, включително, и Латимор, бяха откарани от медицински евакуационен хеликоптер в една чикагска болница. Директорът на ФБР Хари Си- мънс бе получил задачата да извести семействата на жертвите и да изясни събитието на пресата. Хардистан не даваше пет пари какво щеше да каже шефът му на медиите. За него повече работа в Бад Рапидс нямщпе.
Той потегли с полицейски хеликоптер към вилата на Вейл, за да му разкаже лично за трагедията. По пътя Маккърди му се обади по телефона и каза:
- Самолетът е на ,,0’Хеър“.
- Сигурен ли си, че е неговият?
- Регистрацията му е фалшива. Неговият е, няма съмнение.
- Какво ще прави в Чикаго, по дяволите, щом... Господи, Флойд, той е тръгнал към Вейл!
- А може би...
- Зарежи „може би“! Не можем да поемаме никакъв риск. Вдигай всички по тревога. Веднага ще се обадя на охраната и ще им наредя да отведат Вейл и Джейн на сигурно място. Искам да изпратите два хеликоптера над вилата, за всеки случай. Ти тръгваш с тях, ръководиш операцията на място и изпращаш още два екипа с автомобили. Стой във въздуха и оглеждай гората. Свържи се с щатската патрулна служба и местната полиция и им нареди веднага да тръгват към вилата. Слушаш ли ме?
- Да, сър.
- Аз отивам на летище ,,0’Хеър“. Вземи осем души и снайперист и затегни обръч около самолета. Не се приближавай прекалено много до Туни, освен ако има опасност да го изтървеш. Махни всички цивилни от района и ги замени с наши хора, но не предизвиквай голямо раздвижване, направи го да изглежда като нормална смяна на работния състав. И за Бога, не се приближавай до самолета, защото и той може да е миниран. След двайсет минути съм при теб.
Хардистан затвори и набра обезопасения телефон на Ейвъри Бакстър, старшия агент на екипа, охраняващ Вейл.
Никой не отговори.
След като двамата агенти на ФБР бяха проверили околността и самата къща, Вейл и Джейн бяха отишли до езерото да стрелят по панички. Както винаги, Джейн го бе накарала да се чувства аматьор. Магу бе предпочел да остане до къщата, понеже мразеше гърмежите, и дори по едно време зави сърцераздирателно, защото го бяха оставили сам.