Повече от месец Вейл и сътрудниците му, адвокатите Шана Парвър и Дърмот Флахърти, представяха свидетел след свидетел, съдебни документи, банкови документи, доказателства, трупащи се едно връз друго, които постепенно оплетоха мрежа около Гросман и Лейси. Служители от фирмите им даваха свидетелски показания за среднощни изхвърляния в реките на киселинни отпадъци, случайни изтичания, омаловажавани до незначителни размери, прикривани нива на токсичност във фабриките. Дарил Хамилтън, инспектор от щатското ведомство по безопасност на околната среда, призна, че на едно празненство е бил ухажван от самия Лейси и после подкупен да фалшифицира доклади за чистотата на околната среда. Журналисти от вестниците свидетелстваха, че репортажите им са били преправяни или унищожавани. Посредници - че са били подкупвани с всичко, от нови изкуствени челюсти до ферма в Охайо. В центъра на водовъртежа на тази корупция бяха четирима областни посредници. Ако големите клечки бяха диригентите на измамата, то посредниците се явяваха изпълнителите.
Към края на делото на Вейл все още му оставаше да представи преки доказателства, недвусмислено уличаващи Уорън Смит в съпричастност с престъпната дейност на останалите. Имаше достатъчно обстоятелствени доказателства, но Вейл съзнаваше, че делото му зависи от това, ще успее ли да свърже трите компании в едно.
Херман Крамър щеше да свърши тази работа. Той бе приел подкупи от изпълнителните директори на компанията, бе отклонявал суми от образователния фонд в общия, а оттам във фонда за обществени дейности, където те бяха използвани за разчистване на земи, строежи на пътища, разширяване на улици, дори и за запълване и пресушаване на блата, само и само „Лейксайд“ да може да се разраства, разраства... Херман Крамър беше човекът, който беше в течение на всичко. Той беше свързващото звено.
Първият свидетел, призован от Нийл Джармън, беше Херман Крамър.
„Какво става, по дяволите?“ - помисли Вейл.
Крамър не погледна към Вейл, докато заемаше мястото си. Джармън, мазен млад нюйоркчанин в костюм на Армани, не си губеше времето. След предварителните въпроси: кой, какво, защо, той започна разпита си с най-болезнения въпрос.
- Господин Крамър, в качеството си на областен администратор, някога отклонявали ли сте съзнателно или злоупотребявали със средства в нарушение на раздел 2365 от щатския кодекс?
- Отказвам да отговарям на този въпрос на основание на това, че той може да се използва в моя вреда.
Вейл остана като попарен. Тъпото копеле не спазваше уговорката им. Той злобно се втренчи в Крамър, но свидетелят упорито гледаше пред себе си, докато рецитираше отговорите на следващите дванайсет въпроса.
- Отказвам да отговарям на този въпрос на основание на това, че той може да се използва в моя вреда.
Но още преди да прозвучи и последният отказ на Крамър, Вейл вече знаеше какво да направи.
- Нямам повече въпроси, ваша чест - заяви Джармън.
- Господин Вейл? - обърна се към него съдийката.
Вейл погледна часовника си. Беше 4:55. Той се изправи.
- Ваша чест, в момента нямам въпроси.
В залата се разнесе шум на недоволство, най-вече от групата на гражданите, които бяха изминали 120 мили от окръг Гранд, за да присъстват на процеса.
- Все пак настоявам господин Крамър да остане в ареста.
- Възразявам - реагира мигновено Джармън. - Господин Крамър е тук, готов да свидетелства веднага. Ако господин Вейл няма въпроси в този момент, господин Крамър трябва да бъде освободен.
- Ваша чест, вече е пет часът. Моля ви само за една отсрочка до утре сутринта, когато можем да започнем на свежи глави.
Съдийката Патриша Робъртс, красива жена с язвително чувство за хумор и вродено чувство за справедливост, се замисли за момент.
- Съвсем логична молба. Напомням на съдебния състав да не обсъжда този случай. Господин Крамър, очаквам утре да ви видя свеж рано сутринта. Съдът се оттегля до девет часа утре сутринта.
Тя удари звънеца и стана.
- Мислиш ли, че е казал всичко на Джармън? - попита Шана.
- Не. Мисля, че Джармън си въобразява, че е надхитрил всички. Крамър просто направи онова, което са му казали.
- Но защо му е на Джармън да прави това?
- Това е първият му изстрел. С него иска да ни каже, че играта ни със свидетелите му няма да стане.
- И какво ще правим сега? - попита Флахърти. - Крамър ни е нужен, за да нахлузим примката върху вратовете на „Лейксайд“ и Уорън Смит.
- Ще ги надхитрим - отговори Вейл.
В този момент Джармън повтаряше пледоарията си на предните стъпала на съда и представителите на масмедиите направо попиваха всяка негова дума. Вейл, Парвър и Флахърти напуснаха съдебната зала през входа за затворниците и се изнизаха през една странична врата. Абел Стенър ги чакаше в колата.