Синът му го подбутна с лакът.
- Виж наляво ония дървета към ръба. Натам гледа.
Бащата насочи прицела на север. Потънал до колене в снега, един огромен елен хрупкаше ниските клони на една елха и въртеше уши.
- Красавец - прошепна бащата, извъртя пушката пак към Флойд и го заследи през телескопичния прицел. „Хайде, пич, върви си“ - примоли се той наум.
Рейнджърът огледа за последен път планините през бинокъла, после се качи в снегохода си и отпраши на север. Еленът, стреснат от звука, хукна през снега нагоре по склона. Момчето се извъртя на лакът до баща си и попита:
- Какво стана?
Баща му не отговори, изправи се на колене, хвърли още един поглед надолу и каза:
- Добре, отиде си.
- Защо се беше прицелил във Флойд?
Баща му напъха пушката в калъфа.
- Нали веднъж ми каза никога да не насочвам пушката срещу нищо, освен ако нямам намерение да го застрелям? - продължи момчето.
- По дяволите, просто се забавлявах, Чип. Упражненията поддържат формата.
- Спомняш ли си когато ме хвана, че се целя в една от кокошките на Хендерсън? Беше същият ден, когато ми подари първата ми пушка - и ти я заключи две седмици. Това ми каза тогава: „Никога да не насочваш пушката срещу каквото и да било, освен ако не мислиш да го застреляш.“
- Това беше преди цели четири години, Чип. Ама че памет имаш!
- Някои неща не се забравят.
- И ще ми вземеш ли сега моята пушка? - пошегува се баща му.
Момчето се замисли за момент.
- Още не съм достатъчно голям. Може би догодина.
Разсмяха се, изправиха се и изтръскаха снега от дрехите си.
- Да ти кажа, не е зле да проследим този елен и да се пробваш.
- Само един изстрел. Ако не улуча, ще го оставя.
- Тогава се прицели добре.
- По-добре първо да го открием - каза момчето.
- Аз ще тръгна подир него и ще го подкарам нагоре към теб. Сложи заглушителя, защото иначе някоя лавина като нищо може да ни погребе живи.
Бащата се запровира между дърветата, намери следите на елена и тръгна по тях. Накрая зърна животното да криволичи в една горичка, ровейки в снега, и спря. От време на време хвърляше погледи към хълма.
Високо над него Чип също зърна елена, спря и вдигна пушката си. Еленът се изкачваше по хълма на тридесетина метра от него. Той подпря дулото на едно дърво, проследи бягащото животно, улови го с телескопичния прицел и закова кръста върху гърдите му. После изрева:
- Ууууу!
Стреснат от внезапния вик, еленът замря за миг, ушите му щръкнаха. Момчето натисна спусъка, видя как еленът подскочи на място с ужасени очи. Отстъпи крачка-две, после задните му крака се подгънаха. След миг поддадоха и предните и животното рухна в снега.
Бащата излезе от гората и спря над падналия елен. Чип се присъедини към него.
- Право в сърцето. - Баща му се приведе и опипа топлия труп. - Доста добре се е охранил. Сигурно има към двеста кила. - Той вдигна блесналите си в усмивка очи към Чип. — Еленовите пържоли са ни осигурени до края на зимата.
Чип измъкна един брезент от товарното отделение на снегохода, увиха елена и го овързаха с дебело въже, после го закачиха за двата снегохода.
- Тази нощ ли ще го дерем?
- Не - отговори бащата. - Може да изчака. Тази вечер ще ходя в църквата.
Докато се качваха на снегоходите, бащата протегна ръка и докосна сина по за рамото. Момчето го изгледа през рамо.
- Добър изстрел.
- Е, чак толкова - каза гордо момчето, направи малка пауза и добави саркастично: - Когато се прицеля в нещо, аз стрелям.
- Голяма работа си — каза баща му.
5.
12 януари, 10 часът и 15 минути, Скалистите планини
Водачът на маслиненозеления осемнадесетколесен камион се приведе напред - носът му почти опря в стъклото. Едри снежинки бомбардираха автомобила, чистачките ги размазваха в белезникава каша. Водачът едва виждаше ровъра на петнадесетина метра отпред. Вторият шофьор - ефрейтор - изучаваше картата, която бе проснал върху коленете си, захапал тънко халогенно фенерче.
- Навлизаме в тоя проход, за който ни предупредиха, сержант.
- Обади се на Райли и му съобщи. Кажи му, че задните му светлини едва се виждат.
- Разбрано.
- Господи, за какъв дявол ни изпратиха по този път?
- Казаха, че времето щяло да се оправи - отвърна ефрейторът.
- Тия шибани армейски метеоролози сигурно познават само кога идва мензисът на жените им.
Армейският конвой прекарваше товар оръжия и амуниции от един оръжеен склад в Спокейн, Вашингтон, до военновъздушната база в Маунтън Хоум, Юта. Маршрутът им беше през Мисула, Монтана, после на юг по меж- дущатско шосе 93 в Юта на междущатско шосе 84. Пътят им на юг от Мисула минаваше през долината Битър- рут. Пътят на запад беше през надвисналите планини Битъррут - една назъбена гранична ивица между Монтана и Айдахо, чиито върхове се спускаха надолу като гладки гранитни стени. На изток реката Битъррут граничеше с пътя, а зад нея се издигаха бляскавите върхове на Сапфирените планини. Цялата околност беше планинска.