Зад него, високо в скалите, четвърт килограм взрив С-4 откърти голям къс скала, който се затъркаля надолу. Снегът над скалата също се срути и полетя след отронената скала. С рев и ръмжене лавината връхлетя северната страна на прохода и затрупа пътя.
И последният джип се стрелна през южния край на прохода. Водачът задейства втория взрив. Беше два пъти по-силен от първия и лавините бяха и от двете страни.
Водачът провери луминесциращия циферблат на часовника си.
Пет минути.
Снежната вихрушка погълна отвлечения конвой.
6.
13 януари, 4 часът и 35 минути, източно стандартно време
Събуди я телефонът. Нощното й шкафче беше умело подредено: лампа с бутон, лесен за достигане и включване; цифров будилник, така че веднага да вижда колко е часът; осигурен срещу подслушване портативен телефон с гореща линия, която я свързваше директно с Белия дом. Първото прозвъняване още не беше свършило, когато Мардж Кастен вече беше грабнала слушалката, поглеждайки в същото време зеления циферблат на будилника: 4 часът и 36 минути. Не вещаеше нищо добро.
- Кастен слуша.
- Госпожо генерален прокурор, обажда се Клод Хукър. Президентът иска да свика съвещание колкото е възможно по-скоро. Колко бързо можете да стигнете тук?
- След двадесет минути. Какво става, Клод?
- Не знам, но е много развълнуван.
- Охо!
- Лимузината ви вече е на път към вас.
- Благодаря.
Кастен беше добре организирана. Всичко беше подготвено преди да си легне, точно в случай че позвъни прекият телефон, както често се случваше. Дрехите й бяха готови за скачане в тях, куфарчето също, кафемашината - и тя. Мардж Кастен наметна халата си, забърза в кухнята, включи кафемашината, после взе един бърз душ.
Можеше да е станало всичко. Някой можеше да е починал. Някой член на кабинета, може би. Или може би съдия от Върховния съд. Не. Това едва ли би го развълнувало до такава степен. Значи някаква криза. Каквото и да беше, само след минути щеше да го научи.
Бързо се облече, сипа лъжичка захар в пластмасовата чашка с кафе, отпи глътка, после отиде в спалнята, извади 9-милиметровия си „Глок“ от кобура, закрепен под плота на нощното шкафче, и го пъхна в чантата си.
Обличането, душът и излизането й отнеха девет минути. Лимузината чакаше. Десет минути до Белия дом.
Блъскан от вятъра, хеликоптерът се спусна в долината Битъррут на тридесетина метра над реката, лъчите на двата му мощни прожектора едва успяваха да пробият виелицата. Пилотът се приведе напред и се взря през предното стъкло. Беше едър мъж, грубоват, с яки ръце и набола брада.
- Имате късмет, господин Хардистан - изсумтя той. - Каквото и да е станало в Изгубената следа, няма къде да избяга, поне докато не отмине зимата.
Уилям Хардистан, заместник-директор на ФБР, вторият по важност човек в Бюрото, се гушеше в арктическото яке, с което му бе услужил един от агентите в Бат. Не каза нищо. Очите му бяха втренчени право напред, в завоите на реката под тях.
Пилотът внезапно дръпна машината нагоре и я издигна на шейсет метра. Изгубиха реката сред снежната вихрушка, лъчите на прожекторите безпомощно затънаха в снежния мрак. Хардистан се размърда неспокойно на седалката си.
- Не се притеснявайте, тъкмо минаваме над Сула. Най- нормално градче, но пък си имат църква. Хич не ми се ще да ви видят виснал на камбанарията сутринта.
- Мерси - каза Хардистан с нисък пресипнал глас, малко по-висок от шепот.
- Често ли правите такива неща?
- Само когато нямам избор. А ти?
Пилотът се изсмя.
- Само когато няма нищо по-интересно за правене.
Хардистан зърна малкото градче да се плъзга под тях. Само тук-таме в някои къщи светеше, останалата част беше потънала в мрак.
- След десет минути пристигаме.
- Това са добри новини, Сид. Ти си превъзходен летец.
Хардистан не знаеше фамилното име на летеца. Бяха му го представили като Сид и това беше всичко. А пилотът нямаше и представа, че спътникът му е вторият човек във ФБР, човек всячески избягбал евтината популярност и успял да преживее режима на Хувър, Уейко, Руби Ридж, Ок л ах ома Сити и скандалите с лабораторията на ФБР - и през цялото това време издигал се по служебната стълбица.
Напред сякаш проблеснаха светлини.
- Какво беше това? - запита Хардистан.
- Може би вашите хора използват прожектори при търсенето.
- Сигурно. Докараха един служебен микробус от Мисула. Има всичко освен сауна.
- А, сауна, не е лошо! - Миг по-късно пилотът добави:
- Май са докарали десетхилядиватови прожектори. Ще улеснят работата.