Униформеният пазач от секретните служби на входа на Белия дом отдаде чест, когато видя кой е на задната седалка на лимузината.
- Добро утро, госпожо генерален прокурор.
- Добро утро, Чет.
Колата се насочи към входа на западното крило на Белия дом, спря, агентът от охраната изскочи и отвори вратата. Генералният прокурор се измъкна от колата, изля останалото кафе от чашата, извади хартиена салфетка от чантата си, напъха я в чашата и я остави на пода отзад в автомобила. Пазачът проследи познатия му вече ритуал с кафето и задържа погледа си върху нея, докато тя се приближаваше към него. Беше красива жена, малко над метър и шейсет, с тъмнокестенява коса и кафяви очи, облечена елегантно в сив вълнен костюм, с тъмносин шал около шията. Без връхна дреха. Той се изпъна мирно и каза:
- Добро утро, госпожо.
- Добро утро, Ед - каза тя, като размаха пропуска си.
- Кой е дошъл до този момент?
- Вие сте първа — отвърна той, отваряйки й вратата.
- Добре - каза тя и намигна, докато влизаше в асансьора за първия етаж, където чакаше Хукър. Лицето му бе мрачно както винаги. Съветникът по националната сигурност никога не се усмихваше. Беше с тъмносин костюм, бяла риза и виненочервена вратовръзка. И както винаги имаше вид на буден от часове.
- Кафе и пасти - каза той, докато я въвеждаше в Овалния кабинет. - Той ще дойде всяка минута.
- Не можеш ли да ми кажеш поне нещичко? - помоли тя.
- Нека оставим това на президента.
- Кой още ще дойде?
- Обичайният състав.
- Ти си направо самото изобилие от информация тази сутрин. - Тя отиде до сребърния сервиз, наля си кафе, взе си курабийка със сладко от кайсии и седна на дивана.
Минута по-късно в кабинета се втурна Лорънс Пенингтън. Беше висок грубоват мъж със силен загар и късо подстригана сивееща коса над лице на ястреб. Белегът от дясната му вежда до челюстта го правеше още по-страшен. Всички в страната знаеха, че бе получил раната си в ръкопашен бой с виетнамски партизани, бой, който му бе донесъл Сребърна звезда и Пурпурно сърце. Знаеше се също, че Пенингтън е завършил с отличие военната академия Уест Пойнт, че е герой от Корея и Виетнам, командващ генерал от войната в Залива, станал главнокомандващ армията и пенсиониран с пет звезди, след което бе избрал да се кандидатира за президент. Съвършеният президент - военен герой с грубоват външен вид. Беше избран с огромно превъзходство, но завистливите конгресмени, доминирани от политическите му врагове, бяха саботирали програмите му и го бяха направили за смях поради липсата му на опит в битките с Капитолия. Сега, две години след като бе заел президентското кресло, той беше разбит така, както никога не бе разбиван на бойното поле.
Беше облечен в сив анцуг и бели маратонки и гледаше на кръв.
- Добро утро, господин президент - каза Кастен и стана.
- Добро утро, госпожо генерален прокурор - кимна той. - Съжалявам, че ви вдигнах толкова рано. И ме извинете за неглижето, надявам се да потичам малко след съвещанието.
Той измъкна кутия диетична кола от една кофа с лед, дръпна капачката и отпи. Тя добре съзнаваше, че сега едва ли е моментът да задава най-вълнуващия я въпрос. Той щеше да й каже каквото трябва, когато станеше готов.
- Работният персонал на Белия дом още не е станал - изръмжа той. - Сигурен съм обаче, че ще справим и без тях. Хари, Уейн и Уендъл ще дойдат всяка минута.
Хукър, Симънс, Бродски и Харисън, каза си тя. Националната сигурност, ФБР, Министерството на вътрешните работи, Службата за контрол върху алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия и генералният прокурор.
- Как е Емилио? - попита президентът с насилена усмивка.
- Благодаря, много добре. Завършва през юни. В челната десятка. Не мога да се оплача.
- По дяволите, дори и не съм си помислял за такова нещо - каза той. - Челната десятка в юридическия факултет на Харвард. Сигурно направо сте луда от щастие.
- Луда съм от щастие.
На вратата се почука и Хукър въведе Хари Симънс, шефа на ФБР, Уейн Бродски от Службата за алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, и Уендъл Харисън - министъра на вътрешните работи. Разумът йтрескаво запрехвърля възможностите. Какво би могло да се случи, та да събере генералния прокурор, тези четирима мъже и президента заедно в пет сутринта. Те поздравиха с „Добро утро“ и отидоха да си налеят кафе.
Симънс беше висок, със здраво мускулесто тяло и войнствено изражение. Един черен кичур му придаваше сатанински вид. Беше служил като полицейски шеф в Детройт и Ню Йорк преди да поеме работата от Робърт Луис, чиято администрация бе замесена в крупен скандал. Бродски беше плешив, месест и крачеше с вдървена походка. Двамата имаха една обща черта - напрегнати, арогантни очи - на Симънс дълбоко хлътнали, а на Бродски прихлупени от тежки клепачи. Уен Харисън беше различен от тях. Беше строен и слаб, с приятна усмивка, чувствени очи и руса коса. Косата му придаваше вид на сърфист, какъвто всъщност навремето беше бил - на млади години, преди да постъпи в Охраната на горите и да прос: лужи дванайсет години в Скалистите планини. Баба му по майчина линия беше индианка от племето чероки. Харисън беше първият човек с истинска американска кръв, който бе получил длъжността министър на вътрешните работи, циничен факт, като се имаше предвид, че навремето истинските американци бяха притежавали цялата територия на сегашните Съединени щати.