- Да, Били?
- Напъхали са всички убити в найлонови торби и са ги положили по армейски обичай покрай пътя.
- Господи! - Лицето на президента почервеня. Ръцете му се свиха в юмруци и се стовариха върху облегалките на стола. - Проклети да са!
- И още по-лошо, сър. Според нас един от войниците е бил още жив. Бил е прострелян в челото както е лежал в найлоновия чувал. Извлякохме куршума от пръстта под главата му. По всяка вероятност 50-калибров израелски пистолет „Игъл“. До този момент това е единственото материално доказателство, с което разполагаме.
- Искам честното ти мнение, Били. Мислиш ли, че това е операция на някоя милиция?
- Ами... било е старателно планирано. Професионална работа - поне от видяното досега. А полагането на телата по този начин може да е някаква гротескна военна почит.
- Банда мръсни убийци! Акт на тероризъм срещу народа на Съединените щати, просто и ясно. Това ми мирише само на Светилището. Мисля, че Енгстрьом най-накрая вече е превъртял съвсем. Обявил е война на Съединените щати.
- Да, сър.
- Съгласен ли си с мен?
- Сър, тук съм само от тридесет минути и не мога да видя от другата страна на пътя. Не бих искал да правя никакви предположения.
- Ти току-що ни представи подробен доклад при много трудни условия, Били. Заслужаваш поздравления. Благодаря ти. Ще ни държиш в течение, нали?
- Абсолютно, сър.
- Искам да докладваш направо на Клод Хукър.
- Разбрано, сър.
- Благодаря ти.
Хардистан затвори телефона и се обърна към Айзък.
- Задача номер 1, Айзък. Намери тоя проклет камион.
Лицето на президента беше поруменяло от гняв.
- Това проклето копеле Енгстрьом! - изръмжа той.
- Извинете ме, сър, но не е ли малко рано да правим... - започна Симънс.
- Нали чу какво каза Хардистан - изръмжа в отговор Пенингтън. - Добре обмислена и планирана военна операция, и то точно в задния двор на Енгстрьом. Хладнокръвно убийство на американски войници и унищожаване на имущество. Проклет акт на тероризъм. Кой друг би бил способен да го направи?
- Посе, Ковенант, Арийците, някоя банда бръснати глави. Може да е всяка една от тези групировки.
- Мислиш, че една банда пъпчасали хлапаци с бръснати глави могат да осъществят такава засада?
- Някои биха могли.
- Помислете само върху следния факт. Единствената милиция достатъчно близо, за да го извърши, са Арийците в Юта. На другите би им се наложило да пропътуват стотици мили в непознат терен. Вероятността е практически нулева. А и какво биха могли да направят с тоя камион гигант? По дяволите, какво изобщо може да се направи с осемнадесетколесен камион? Та това е все едно да вдигнеш плакат какво са направил.
- Щом са били достатъчно способни да осъществят нападението, можете да се обзаложите, че са имали съвсем ясна представа какво ще правят с камиона - обади се Мардж Кастен.
- А на изгрев слънце ще имат преднина от шест, седем часа. И да ви кажа, Енгстрьом може и да е религиозен фанатик, но е и брилянтен тактик. Това е само негова работа.
- Просто исках да кажа, че на този етап трябва да бъдем дискретни...
- 0, за Бога, Хари, нямам намерение да свиквам пресконференция и да обвинявам публично Светилището. Това обаче става задача номер едно. Отне ни цяла вечност, докато осъзнаем факта, че Енгстрьом и бандата му представляват сериозна заплаха. Сега трябва да наваксаме загубеното време.
- Извинете ме, господин президент - намеси се Мардж Кастен, - бих искала да направя едно предложение.
- Казвай.
- Повече от година душим около генерал Енгстрьом и Светилището и до този момент не сме открили нищо. Ако сте убеден, че те са замесени в сериозни престъпления - убийства, грабежи, пране на пари, престъпления срещу правителството - бих искала да назначим специален обвинител, да сформираме специална част... и да ги обвиним по параграфите на РИКО.
- 0, Господи! - простена Симънс и заклати глава.
- Какво означава това? - нахвърли се Пенингтън върху директора на Бюрото.