- Искам да кажа, какво повече би могъл да направи един специален обвинител от онова, което ние вече сме направили? - оплака се Симънс.
- Да се съсредоточи върху проблема - натърти Кастен.
Симънс я изгледа злобно, но не каза нищо.
- Ако тук има такова престъпление, трябва да заведем дело - добави тя.
- Звучи ми така, сякаш сте си наумили някого за тази работа - каза Хукър.
- Така е - кимна тя.
- И кой е този юридически вълшебник? - изсумтя язвително Симънс.
- Мартин Вейл.
- Да не е онзи, дето измъкна делото в Илинойс изпод носа на Пийт Райкър? - попита Хукър.
- Стане ли дума за случаи по параграфите на РИКО, никой не може да му стъпи и на малкия пръст. До този момент е извоювал най-голямата присъда по РИКО в историята. Деветдесет милиона.
- Това беше делото с „Атлас-Уестърн“, нали? - попита президентът. - Той пъхна в затвора Том Лейси и онзи, как му беше името, от „Атлас“...
- Гросман - подсказа Симънс.
- Да, точно така, Гросман. И двамата получиха сериозни присъди, нали? - Пенингтън се усмихна. - Никога не съм харесвал нито единия, нито другия.
- Те не дадоха и цент за кампанията ви - каза Хукър.
- Може би именно поради това.
Всички се разсмяха.
- Вижте, господин президент, Бюрото и без това прави всичко, което по силите му - намеси се умолително Симънс. - РИКО изисква много голямо участие от страна на ФБР...
- Знам, Хари. Знам също така, че ако Светилището - или която и да е друга парамилитарна формация - върши това... тогава следва да им отделим приоритетно внимание.
- Можем да го направим, сър. Изпратил съм заместник-директора на мястото на престъплението...
- Късмет, Хари, късмет - сряза го Пенингтън. - Хардистан просто се е случил само на стотина мили от мястото.
Сразен, Симънс рухна на дивана и заби поглед в пода.
Като всички човешки същества, и Пенингтън беше подвластен на грешки. Неговият недостатък беше, че изживяваше нещата прекалено дълбоко, беше прекалено емоционален във всичките си дела - и в приятелствата си, и в работата, и в гнева си, в любовта, войната и ненавистта. Членовете на кабинета му се бяха научили да разпознават задаващия се гняв, контролиран, но клокочещ под повърхността като вулкан. Той можеше да пресече една дискусия само с поглед, с начина, по който се изкашляше, или чрез каменното си мълчание. В един момент той можеше да понесе и най-голямото нещастие с нечовешко спокойствие, а в следващия една маловаж- на злоупотреба или непочтеност можеше да го накара да се развилнее като ураган.
В момента гневът му се трупаше само като си мислеше за генерал Джошуа Енгстрьом и Светилището на Бога и Божия гняв. Не се чувстваше принуден да обяснява на подчинените си за причините за гнева си или откъде знае, че Енгстрьом стои зад засадата в прохода Изгубената следа.
Всички се смълчаха. Пенингтън отиде до прозореца, който гледаше към градината с розите, и се замисли за сина си и внука си - как всеки ден играят футбол на ливадата.
Ами ако бяха те? Ами ако бяха те, проснати там на студа в найлоновите чували? Невинни деца, изпълняващи дълга си. Щеше ли да се чувства по-силен в убеждението си, отколкото сега? Отговорът беше не. Пред мисления му взор мигновено изплува Виетнам - как седи в стаята си в Сайгон и пише съболезнователни писма на родителите в Цивилизацията.
- Това е лично - каза той и се обърна. - Разбирам какво предлага Мардж. Сформирайте специална група и поставете начело необходимия човек. Те ще свършат работата. Ако има каквито и да било доказателства, ще се докопат до тях.
- Но това може да отнеме и години! - изплака Симънс. - Не помните ли колко ни трябваше да пипнем Готи? Цели шест години!
- Госпожо генерален прокурор, колко време му трябваше на вашия човек да вкара Лейси и онзи...
- Гросман - подсказа генералният прокурор.
- Да.
- По-малко от две години - отговори Кастен.
- И какво преследва това? - попита президентът. - Искам да кажа, какъв ще е диапазонът на този проект?
- Ще трябва да съберем доказателства, които да докажат престъпно взаимодействие между общностите, съставляващи Светилището.
- Това са църкви - обади се Симънс. - Това само усложнява проблема.
- Не съвсем. - Генералният прокурор не беше съгласна. - Ние завеждаме делото и търсим причини за арестуване на основните престъпни лица и техните сподвижници. Вероятно генерал Енгстрьом, командирите на всяка една от четирите единици и още половин дузина други, плюс всякакви граждани и институции - банки, фирми, радиостанции, всичко, използвано като фасада за престъпна дейност, свързано с обвиняемите. Ако пък се окаже, че институциите са църкви, голяма работа. Започнем ли, сваляме меките ръкавици.