- Това ще ни струва доста - забеляза Бродски.
- Доста - кимна Кастен. - Дори и не мога да си представя приблизително сумата. Щом обаче съберем нужна- та информация и започнем делото, ще трябва да намерим федерален съдия, който да ни даде празни бланки за арест, защото четирите църкви са намират в четири различни щата. Щом преминем и този етап, можем вече да заведем официално юридическо дело срещу тях, запор върху имуществото, включително и оръжията им, автомобили, банкови сметки, всичко, придобито по престъпен начин.
- И тогава започва големият майтап - намеси се пак Симънс.
- Какво искаш да кажеш? - попита Пенингтън.
- Имам предвид как ще ги арестуваме. Те няма да се предадат без бой. А и процесът би могъл да се проточи две или три години.
- Мен вече няма да ме има в тази зала.
- Господин президент - каза Хукър, - вие ще бъдете тук още най-малко шест години.
Последва общо одобрение от всички членове на кабинета.
- Можем да се озовем в центъра на обществен скандал, ако докажем, че тези хора са отвличали камиони, убивали хора, ограбвали банки, прали пари - обади се Бродски.
- Този път няма да има нищо подобно на Уейко или Руби Ридж - изрече натъртено Пенингтън и отново закрачи из кабинета. После каза: - Това ми харесва, госпожо генерален прокурор.
- Ако имаме доказателствата... - започна Симънс.
- Ще имаме доказателствата - прекъсна го пламенно Кастен. - Ще пипнем важните клечки, ще им отнемем любимите играчки и ще ги отрежем от приходите им, ще пъхнем водачите зад решетките по двадесет години всеки и ще ги глобим с милиони долари. Това ще направи изключително силно впечатление на публиката... и останалите групи като тях.
- Не бих искал да създаваме впечатлението, че сме срещу всички милиции - каза президентът. - Някои от тях са съвсем законни.
- Сър, прекарал съм повече от дванадесет години в Скалистите планини - намеси се Уен Харисън, - голяма част от тях в Монтана. Те са чудесни хора и се съмнявам, че съчувстват на Енгстрьом и движението му, но те имат много силно развито чувство за честна игра и взаимна порядъчност.
- Ще го запомня, Уен.
- Ако са чисти - каза Кастен, - тогава няма за какво да се тревожат.
- Генерал Енгстрьом може да създаде големи проблеми - каза Симънс. - Той е герой от три войни, на деветнадесетгодишна възраст заминава да се бие в Корея, става генерал във Виетнам...
- Че кой не е станал? - изсумтя президентът.
- Разбира се, сър. Само исках да подчертая...
- Знам какво искаш да подчертаеш и ти казвам, че той е един тъп любител на цитати от Библията и жадуващ слава откачалник. Постъпи като последния глупак и се уволни като строеви офицер. Сега иска да си го върне като взриви половината страна.
- Но е събрал около себе си хора, много по-опасни от него.
- Той е единственото главно лице - заяви твърдо президентът.
- Разбира се, разбира се. Исках само да кажа, нали разбирате, че той си има цел. Не бихме искали да създадем още един Джон Браун.
- Вече го направихме - заяви Бродски. - Този тип е опасен луд.
- Искам ги в съда след година и половина. Това може да окаже голяма помощ при следващите избори.
- Какво всъщност знаем за този Вейл? - попита Хукър.
Кастен отвори куфарчето си, извади една папка и я подаде на президента.
- Това е абсолютно секретна проверка на Вейл и екипа му. Също така резюме на процеса в Илинойс - всеки ден ми изпращат протоколите от съда.
Президентът, силно впечатлен, попита:
- От колко време замисляте тази работа?
- Още от деня, в който заговорихме за Енгстрьом и Светилището. От около година.
Той я изгледа.
- Може ли да събере доказателства по РИКО за година и половина?
- Наистина не знам. Ще трябва да го питам. Никога не съм го срещала, между другото. Може и да ни откаже. Не търпи абсолютно никаква зависимост.
- С какво се занимава в момента?
- С нищо - отвърна тя.
- Колко бързо можеш да се свържеш с него?
- Тази вечер трябва да съм в Сейнт Луис. Мога да спра в Чикаго по пътя и да си кажем няколко думи.
- Колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес е понеделник. Можем ли да го докараме тук за съвещание, да кажем. в девет сряда сутринта?
Изражението й не се промени.
- Да, сър, ако работата го заинтересува.
- Ако се окаже труден, кажи му, че президентът на САЩ го моли за услуга - усмихна се той.
7.
13 януари, 4 часът и 46 минути, централно стандартно време
Клетъчният телефон иззвъня за втори път преди Вейл да се обърне със стон и да опипа в тъмното за бутона на лампата.