Вейл се възхищаваше от постройката, както винаги правеше при завръщането си от разходката край езерото. Беше стара двуетажна селскостопанска постройка, която Джейн и архитектът бяха префасонирали в съвършен дом за бягство от цивилизацията. На първия етаж имаше спалня за гостите, която никой до този момент не бе използвал, и една огромна всекидневна, чийто свод се извисяваше чак до покрива. Имаше две камини - една във всекидневната и една в ъгъла на просторната кухня. На втория етаж спалнята им и банята на Джейн се намираха от едната страна на къщата, а офисът им - от другата. Стаите бяха свързани с мост над всекидневната. Вейл бе предпочел неговата баня да е в пряко съседство с кабинета му.
- Ама голям късметлия си! - каза Вейл на Магу, който пристъпваше редом с него и душеше земята. - Помисли си само каква сделка си опекъл. Имаш си превъзходна къща до езерото, голям апартамент в града, богата красива господарка. И мен.
Магу спря, провери обстойно една дупка в снега, после продължи.
- Докато двамата с Джейн решим да живеем заедно, дори и насън не ми е хрумвало да си имам куче или къщичка на село. Като нищо можеше да се озовеш в някоя схлупена къщурка с с малък обграден заден двор, да знаеш. Помисли си върху това.
Магу само го изгледа и се прозя.
- Да ти кажа ли какво си мисля, приятел? - запита Вейл. Дъхът му излизаше на гъсти валма пара. - Мисля, че имаш нужда от гадже. Всеки мъж има право на малко любов през живота си.
Той изтупа ботушите си от снега преди да влезе в кухнята. Магу се стрелна пред него и веднага заби муцуна в купичката си за храна. Джейн подаде на Вейл чаша кафе и каза:
- Двамата сте голяма комбина.
- С всеки ден става все по-хитър и по-хитър.
- Така ли ще ходиш? - попита тя.
- Защо не?
- Ще закусваш с генералния прокурор на САЩ. Не мислиш ли, че едно сако и вратовръзка ще бъдат по-подходящи от кожените ти панталони, фланелената риза и пилотското яке?
- По всяка вероятност госпожа прокурорката ще ми вдигне скандал, задето измъкнах делото от окръг Гранд изпод носа на хората от ведомството й - каза той, отпивайки от кафето си. - Защо трябва да се преобличам специално за случая?
- Мисля, че поводът да те потърси няма нищо общо с това.
- Наистина не знам какво е намислила. Не беше ли преди съдия във втори съдебен окръг?
- Да, скъпи. И бивш федерален обвинител, и преди това истински бяс в адвокатската общност - също като още един човек, когото мисля, че познавам. Двамата имате много общо.
- Единственият път, когато съм работил за правителството, беше в армията. Не беше особено приятна работа.
- Тя е голяма работа, Марти. Чувам, че раздавала шутове по целия Капитолий. Когато получи длъжността, една групичка конгресмени, дето се пишеха за много печени, се опитаха да я смачкат, да я прегазят, да я научат да се съобразява с обстоятелството, че това е Вашингтон, каквото и по дяволите да означава това. Само че нещо май се бяха заблудили, защото се оказа, че ролите са разменени. И продължава да е така. Знаеш за съпруга й, нали?
- Дето почина?
- Защитавайки един приятел адвокат в дело за пране на пари през две врати от залата, където тя ръководела съда. Рухнал мъртъв, докато подлагал на кръстосан разпит един свидетел.
- Не е лош начин да си отидеш от този свят.
- Не бих споделила това с нея.
- Сигурен съм, че смъртта на съпруга й в съда няма да стане на въпрос.
- Двамата си били лика-прилика. Коравата федерална съдийка, омъжена за железен адвокат.
- Откъде знаеш толкова много за нея?
- Тя беше най-добрият адвокат в областта. Искам да знам за конкуренцията си.
- Имаш планове да се хванеш на работа към правителството?
- Искам да кажа, че бих искала да видя една жена в най-висшата прослойка в окръг Кълъмбия. Някои от онези дърти копелета в Конгреса не могат да търпят, когато някой от протежетата им получи шут в задника - особено от жена.
- Ще ти се отблагодаря дълбоко, когато се върна - каза Вейл. - Между другото, човекът, когото съпругът й е защитавал, получил невалиден съдебен процес, когато Кастен починал. Сключил сделка и не лежал дори и ден. Някои хора си мислят, че Кастен е умрял, само и само да спечели делото. Винаги съм се възхищавал на мъж, способен да направи всичко, за да победи. Разбира се, неговата постъпка е малко крайна.
Той пристъпи до нея и я целуна.
- За обяд ти предлагам телешко и яйца. Аз ще готвя.
- Няма да се върнеш за обяд.
- Откъде знаеш?
- Женска интуиция.
- Е, ще кажа на госпожа Кастен, че си нейна привърженичка.
- И не я наричай госпожа Кастен.