— Добро утро, сър — весело поздрави той. — Дойдохте, да видите излюпването ли?
— Бих искал да си мериш изразите! — намръщи се докторът.
— Съгласен съм, но това не може да се нарече раждане — възрази санитарят. — Технически погледнато, всички те вече са родени… Кажете какъв израз да употребя…
— По нашия край го наричат „бабуване“ — обади се със светнал от любопитство поглед Корделия.
Санитарят включи измервателната апаратура и я стрелна с очи:
— Вие нали сте бетианка, милейди? Жена ми зърна съобщението за женитбата на адмирала. Беше набрано със ситен шрифт, някъде на вътрешните страници… Аз самият никога не чета обявите…
Докторът му хвърли един смразяващ поглед, после отново потъна в списъка със задължителните процедури. Небрежно облегнат на стената, Ботари с интерес наблюдаваше развоя на събитията. Очите му под полуспуснатите клепачи възбудено проблясваха. Докторът и санитарят приключиха с подготовката и им направиха знак да се приближат.
— Готова ли е супата, сър? — попита санитарят.
— Ето я — кимна докторът. — Ще я подадем през хранителен провод С…
Хормоналната смес беше вкарана в системата, докторът наблюдаваше действието й на монитора.
— Изчакваме пет минути и всичко приключва — обяви той, после вдигна глава към Воркосиган: — Фантастична машина, сър! Да знаете дали техническият отдел е получил средства за създаване на още такива апарати?
— Не — поклати глава Воркосиган. — Моята роля в този проект приключва с раждането на последното дете. Или с излюпването — наречете го както искате… А за апаратурата ще трябва да действате по каналния ред. Имате шанс да получите средства, само ако откриете някакво военно приложение за нея. Или нещо, което да прилича на такова…
— Струва си — въздъхна докторът. — Дори само заради това, че става въпрос за машина, която няма да убива, а ще създава хора…
— Времето изтече, сър — обади се санитарят.
— Отделянето на плацентата протича нормално — върна се към задълженията си докторът. — Знаете ли, колкото повече се ангажирам в тези процедури, толкова по-силно става уважението ми към хирурзите, осъществили цезаревото сечение на неизвестните майки… Би трябвало да изпращаме повече студенти на обучение извън планетата… Да отделиш плацентата цяла по начина, по който… — прекъсна мисълта си и насочи цялото си внимание към процеса: — Ето… Така, внимателно… Счупи пломбата… — Приключи с деликатната процедура, отвори капака на контейнера и възбудено добави: — Ето я, излиза!… Кислород, моля! Бързо!
Корделия си даде сметка, че Ботари е замръзнал от напрежение край стената и почти не диша.
Мокрото бебе с набръчкана кожа пое първата си глътка въздух и проплака. Ботари се задоволи само с първата част на упражнението. Детето беше беличко и закръглено, някак по-чисто и по-малко сбръчкано от новородените, които Корделия бе виждала по телевизията. Проплака толкова силно, че Воркосиган неволно подскочи.
Корделия се засмя на глас и любопитно надникна над раменете на двамата медици, които бяха заети с измерването на теглото и ръста.
— Господи, колко е хубава! — възкликна тя.
— Но защо плаче толкова силно? — попита Воркосиган, заковал се на място като Ботари.
Защото знае, че се е родила на Бараяр, понечи да от върне Корделия, но навреме стисна зъби.
— И ти ще се разплачеш, ако банда великани те измъкне от топличкото легло и започне да те подмята като чувал с картофи — отбеляза на глас тя и хвърли един настоятелен поглед към санитаря.
— Добре, милейди — отстъпи с въздишка той.
— Снаха ми твърди, че децата трябва да се държат близо до гърдите, ей така… А не в протегнати ръце. И аз бих се разревала, ако някой ме остави да вися между небето и земята… Ела, бебчо, усмихни се на леля Корделия! Ето, така вече е по-добре! Дали още си спомняш как е тупкало сърцето на майка ти? — Загърна малкото телце с топлото одеяло, детето млясна и се отпусна в ръцете й. — Господи, какво дълго и странно пътешествие си преживяла!…
— Бихте ли погледнали тук, сър? — обади се докторът. — Вие също, сержант… Последния път ме засипахте с въпроси…
Ботари поклати глава и остана на мястото си, но Воркосиган пристъпи към масата и любопитно се наведе над данните, които сочеше докторът. Корделия се приближи до сержанта.
— Искаш ли да я подържиш?
— Разрешавате ли, милейди?
— Господи, сержант! По-скоро аз би трябвало да ти искам разрешение!
Ботари протегна ръце и момиченцето почти изчезна в огромните му длани.
— Сигурни ли са, че това е тя? — попита той, след като внимателно огледа сбръчканото личице. — Представях си я с по-голям нос…