Карел Чапек
За Лъже-лот
или патриотизма
И дойдоха двамата ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при содомските порти. Като ги видя,
Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до̀земи.
И рече: господари мои! Отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и като станете
утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече
пресни пити, и те ядоха.
Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове или твои дъщери,
и който и да е твой в града — всички изведи от това място, защото ние ще съсипем това място;
голям поплак има против жителите му пред Господа и Господ ни прати да го погубим.
Когато чу това, Лот се слиса и рече:
— А защо аз трябва да напусна това място?
След което те му казаха:
— Защото Господ не иска да погубва праведния. Лот мълча дълго и накрая рече:
— Моля ви, ангели, позволете ми да се оттегля и да кажа на зетьовете и дъщерите си да се приготвят за път.
Отговориха му:
— Стори така.
Тогава Лот излезе, хукна по улиците на града и завика към всички хора:
— Станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град.
Но струваше им се, че се шегува. Лот се върна в къщи, но не си легна, а прекара в размисъл цялата нощ.
Щом пукна зора, ангелите подканяха Лота да бърза и му казаха:
— Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
— Никъде няма да отида — рече Лот. — Простете ми, но аз не мога да напусна града. Цяла нощ съм мислил за това. Не мога да напусна града, защото и аз съм един от содомяните.
— Ти си праведен — възразиха ангелите, — а те са неправедни, делата им вопият към Господа и са го разгневили. Какво общо имаш ти с тях?
— Не знам — рече Лот. — И за това мислих, какво общо имам аз всъщност с тях; цял живот съм обвинявал съгражданите си и съм ги съдил така строго, че сега изпитвам ужас, като си припомня за това: защото ще загинат. И когато отидох в града Сегор, струваше ми се, че гражданите му са по-добри от содомяните.
— Стани — рекоха ангелите, — ще отидеш в град Сегор; тъй като той ще бъде пощаден.
— Какво е за мене Сегор? — отговори Лот. — Има един праведен мъж там: колчем съм говорил с него, винаги е обвинявал съгражданите си, а аз хулех содомяните заради простъпките им, но сега не мога да напусна града. Моля ви, оставете ме.
И рече ангелът, като се обърна към него:
— Господ нареди да погубим содомяните.
— Да бъде волята му — тихо рече Лот. — Прекарах в размисъл цяла нощ; и си припомних толкова неща, че се разплаках. Чували ли сте някога содомяните да пеят? Не, вие изобщо не ги познавате, иначе не бихте дошли така. Когато девойките вървят по улицата, полюшват бедра и си тананикат песен; и се смеят весело, когато вадят вода с ведрата си. Няма по-чиста водица от водата в содомските кладенци; и никой език не е по-благозвучен от нашия. Проговори ли дете, аз го разбирам, сякаш е мое; а когато си играе, това са игрите, които съм играл и аз като малък. Когато заплачех, мама ме утешаваше със содомската си реч. Господи — възкликна Лот, — като че ли е било вчера!
— Грешни са содомяните — рече вторият ангел строго — и затова…
— Грешни са, знам аз — прекъсна го Лот нетърпеливо. — А виждали ли сте поне нашите занаятчии? Като ги гледа човек да работят, сякаш игра играят; а когато изработят стомничка или изтъкат платънце, сърцето ти се разтупва от радост, толкова хубави са станали. Тези хора са такива майстори, че по цял ден можеш да ги гледаш в ръцете; а като ги видиш да вършат най-лоши неща, боли те повече, отколкото ако ги бяха вършили люде от Сегор. Мъка ти е, сякаш и ти сам имаш дял в тяхната вина. Каква полза от моята праведност, като съм содомянин? Когато съдите Содом, вие съдите мене. Аз не съм праведен. Аз съм като тях. Няма да мръдна оттук.
— Ще погинеш с тях — рече ангелът мрачен.
— Може би; ала преди това ще направя опит да ги спася. Не зная какво ще сторя; но до последния миг ще зная, че трябва да им помогна. Нима мога току-така да си отида? Противореча на Господа и затова няма да ме изслуша. Но ако ми дадеше три години време или три дни, или поне три часа! Какво са за него трите часа? Ако вчера ми беше наредил: напусни средата им, тъй като не са праведни, щях да му кажа: потърпи малко, ще опитам да поговоря с едни други; аз съм ги съдил, вместо да отида сред тях. Но как мога да ги напусна сега, когато трябва да бъдат погубени? Нима не съм виновен и аз самият, че работата стигна дотам? Аз не искам да умирам. Но за мене е нужно и те да останат живи. Ще остана.