За свое удоволствие Джейк забеляза, че Флап Ле Бо седи изправен на катапултната седалка, стиснал ръце в скута само на няколко инча от ръчката за катапултиране между краката си.
На 400 възела Джейк отне от газта. Далекомерът показваше почти пет мили и пилотът рязко потегли лоста, отпускайки лявото крило и отново даде газ. Стремително се отдалечиха от океана. Джейк огледа небето в търсене на самолета, който бе изстрелян две минути преди тях.
Трябваше да изгори четири хиляди паунда гориво — не, сега вече само три — преди да го повикат за първото му кацане след около петнайсет минути.
Пилотът намали газта, достигайки пет хиляди фута и започна да кръжи на пет мили от кораба със скорост 250 възела.
Флап шумно въздъхна по СПУ9-то и каза:
— Катапултирането беше приемливо, Графтън. Приемливо. Личи си, че си го правил веднъж-дваж и не си забравил как става. Това ме радва. Стопля ми сърцето.
От другата страна на кораба се виждаше майорът, който се намираше на същата височина и също кръжеше на пет мили. Джейк увеличи наклона, за да прелети над кораба и да го застигне.
— За малко да отида във Флота — сподели Флап, — но се опомних навреме и отидох в Морската пехота. Това е истинската армия, най-добрата в света. Колкото до Флота... е, най-доброто, което може да се каже за вас, момчета, е, че се стараете, поне през повечето време.
Той продължаваше да говори, докато Джейк се приближи и се престрои в пеленг до майора. Даде малко ляв крак, за да вижда другия самолет през десния страничен панел на фанара. Разположението на екипажа на А-6 един до друг определено изискваше финес, когато престрояването бе отляво, защото пилотът на приближаващия се самолет лесно може да загуби водача от поглед. Тази сутрин Джейк просто се бе залепил за водача си. Дори и да бе забелязал, Флап с нищо не го показваше. Той не спираше:
— ... най-близо до решението за отиване във Флота бях след срещата си със съпругата на един морски офицер. Запознахме се в едно наборно бюро на Морската пехота, което в петък вечер служи за офицерски клуб. Тя си отърка циците по целия ми гръб и аз ѝ казах, че ципът ми ще се спраска. Тя беше доста темпераментна и похотлива, та си помислих: „Защо не?“. Отидохме у тях...
Когато се приближи на петдесет фута от самолета на майора, Джейк отпусна носа и мина отзад и отдолу. Изплува отдясно — от външната страна на завоя — и зае позиция за сгъстен строй. Навигаторът вдигна палци в знак на одобрение.
А неговият продължаваше:
— ... Тъкмо ѝ го вкарах целия...
След като навигаторът на майора сигнализира за смяна на честотата и Джейк трябваше сам да включи новата, защото Флап не му помагаше с нищо, те направиха още два кръга и започнаха да снижават.
— Тя имаше зърна като ягоди, нали разбираш какво имам предвид? Хубави, издути, сладки и червени, сякаш са направени само за смучене. Те ми харесват най-много. Не мога да разбера защо Бог не ги е дал на повече жени. Само около една на десет жени има такива. Това е загадка.
Докато снижаваха, те пронизваха потоците слънчева светлина, изпъстрени тук-таме със сенки. От време на време някой златен лъч се пречупваше в самолетите и караше океана под тях да блести. Джейк успяваше да забележи това в редките мигове, когато можеше да откъсне поглед от водача и да погледне надолу.
Самолетът му се държеше добре — ловко, старателно и послушно. Той се забавляваше да го придвижва няколко инча напред към водача, после няколко инча назад, като запазваше пълен контрол над него. Когато се насити на това, Джейк се приближи по пеленга дотам, че върховете на крилата на двата самолета се припокриха. Той спря, когато усети вихрите от крилото на водача и върхът на неговото крило се намираше само на два фута разстояние от фанара на майора. Задържа за момент в това положение, колкото да си докаже, че още може да го прави, и след това се изтегли назад в първоначалната позиция.
„Летенето е най-хубавото нещо, което животът може да ти предложи — мислеше си Джейк Графтън. — А полетите от самолетоносач е най-приятната част от летенето. Тези дневни катапултирания и кацания ще бъдат страхотни.“ Но той потисна прилива на еуфория, който го изпълни.
— ... казвам ти, тогава бях най-близо до решението да отида във Флота.
Само да можеше Флап да млъкне! Но той не млъкваше. А нямаше смисъл да прави сцени. Двата бойни самолета се появиха над килватера на осемстотин фута височина, залепени един за друг. Два други — А-7 „Корсеър“ — вече летяха по кръга10 със спуснати колесници и куки, затова майорът изчака с разпуска. После навигаторът разпери пръсти, майорът отпусна лявото си крило и потегли. Джейк броеше наум, докато наблюдаваше отдалечаващия се водач. След като преброи до седем, той рязко натисна лоста встрани и потегли, протегна лявата си ръка към лоста на колесника и го премести надолу. Последваха задкрилките.
10
полетен кръг — условен правоъгълник около всяка полоса за излитане и кацане, по страните, на който се подреждат самолетите, които изпълняват визуално излитане и кацане