Всичко свърши прекалено бързо. Джейк изпълни десетте задължителни дневни кацания и отново получи право да лети денем на самолетоносач. Той остави самолета на площадката до четвърти асансьор и слезе на палубата с шлема на глава. След като размени няколко думи с техника на самолета, Джейк слезе по стълбата на пътеката край полетната палуба, след това тръгна по първия коридор, който водеше на ниво 0-3 — първото под полетната палуба.
Флап Ле Бо вървеше след него.
— Тази сутрин се справи добре, господин Ас — отбеляза той.
— А ти не.
Джейк се спря и застана с лице срещу навигатора.
— Я повтори!
— Моята осемдесетгодишна баба би свършила по-добра работа от теб днес на дясната седалка.
— Целуни ми шоколадовия задник, господин Ас. Не съм ти искал мнението.
— Обаче ще го получиш. Ти летя с мен. Аз очаквам от навигатора да ми помага в управлението на самолета, да е наблюдател, да чете контролните карти.
— Исках просто да видя дали можеш...
— Мога! Докато си седеше с палец, заврян в гъза, и ме отегчаваше до сълзи с историята на нещастния си живот, можеше поне да провериш работата на компютъра и радара. Ти дори не го включи на режим! Никога повече не ми излизай с тоя номер!
Флап доближи лицето си на инч от Графтън.
— Няма да приема никакви обиди от Флота, моряк. По-добре да си изясним нещата тук и сега.
— Ле Бо, не знам кой от нас е старши, а и пет пари не давам за това. Но в кабината аз съм командир. Ти ще си вършиш работата добре и професионално — по този въпрос няма две мнения. Ако не го правиш, кариерата ти в Морската пехота много бързо ще отиде в лайната. И дори да далдисаш, няма да я спасиш.
Флап отвори уста да отговори, но Джейк Графтън му се озъби:
— Не ме предизвиквай.
С тези думи пилотът се обърна и се отдалечи, като остави Флап Ле Бо да гледа след него.
Когато Джейк се изгуби от поглед, Флап се усмихна. Кимна няколко пъти, прокара ръка през косата и оправи прическата си.
— Флап, човече, тоя става — каза си той. — Наистина става. Навигаторът тихичко се изсмя.
Джейк стоеше в дъното на стаята за инструктаж и попълваше техническия журнал на самолета, когато в стаята влязоха ръководителите-кацания на авиокрилото и на ескадрилата А-6. Джейк познаваше човека от А-6. И той беше пилот от Флота, изпратен насила, като Джейк, в Морската пехота за „обмяна на опит“. Викаха му Риъл Маккой и по ирония на съдбата беше новият му съквартирант. Миналата вечер Джейк не научи малкото му име, защото РК-то се прибра пиян, представи се като Риъл Маккой и падна по очи на леглото си.
— Графтън — започна по-старшият, като гледаше бележките си, — ти имаш о’кей.
Казваше се Хю Скидмор.
— На простартирането — о’кей, после девет пъти — о’кей, и веднъж задоволително. Всичките на трето въже — внимавай, че ще го протриеш това въже, момче.
Джейк занемя. О’кей беше за отличен. Той мислеше, че е направил пет или шест, но девет? За да прикрие учудването и задоволството си, пилотът нацупено каза:
— Задоволително! Писал си ми задоволително? На кое?
Скидмор отново прегледа бележника си, после шумно го затвори.
— На седмото. Когато летеше към четвъртия, капитанът дозави срещу вятъра, ти удължи ненужно и слезе ниско. Освен това излезе от ляво на правата.
Той сви рамене и се усмихна.
— Следващия път ще се стараеш повече, нали?
Скидмор отиде да направи разбор и с майора, но Маккой остана.
— За Бога, Риъл, тук сте големи скъперници.
— По-добре се стегни, съкафезник.
— Какво си направил, та да заслужиш плаване с Морската пехота? Да не си се изпикал в купа за пунш?
— Нещо такова — неясно отговори Риъл Маккой, после се отдалечи с небрежна походка.
След обяд Джейк отиде в каютата да разопакова багажа си. Когато вече беше прибрал и сгънал повечето си неща, влезе Маккой, остави наушниците на масата и се тръшна на леглото.
— Аз хвърлих един цивилен през една витрина — каза Джейк на ръководителя-кацане. — А ти какво си направил?
Маккой въздъхна, отвори очи и се втренчи в Графтън.
— Предполагам, че ще го разкажеш на целия кораб.
— Опитай.
— Е, добре, спечелих прекалено много пари. Разговорих се за това с момчетата. Накарах ония от Личен състав да ми напишат молба за напускане. Но преди да успея да я пусна по етапния ред, шкиперът ме привика. Каза ми, че богато копеле като мен трябва да си брои парите на големия сив кораб.