– Два и половина часа. – Показалецът й се плъзна по челото му, надолу по носа и по устните му – жест, който някак беше по-интимен от всичко друго, което бяха правили преди няколко часа. – Ако не искаш да заспиш отново, това означава, че имаме два часа да правим нещо друго, без да пречим на важната ти работа. – Пръстът й продължи надолу по брадичката му, гърлото, гърдите и под олекотената завивка.
Себастиан срещна погледа й. Зелените й очи. Забеляза, че върху ириса на лявото има кафяво петънце. Ръката й продължи да се плъзга надолу.
И той реши, че в края на краищата, има нещо, което може да прави с Елинор.
Закуска.
Как успя Елинор да го убеди да се съгласи?
Необмислено, неволно изтървано обещание след секс?
Прозорецът в кухнята, който гледаше към вътрешния двор, беше отворен, но в апартамента все още бе топло. Отвън се чу ревът на мотоциклет, но иначе беше тихо. Тишината на лятно утро. Себастиан се запита кой ли ден е, докато погледът му обхождаше закуската на масата. Кисело мляко, два вида корнфлейкс, мюсли, прясно изцеден сок, сирене, шунка, немски наденички, кисели краставички, домати, чушки, парчета диня. Сряда ли беше? Или вторник? Кухнята се изпълни с ухание на прясно изпечен хляб, когато Елинор извади тавата от фурната и уви в кърпа минибагетите. Остави ги в плетена кошничка за хляб, сложи я на масата, усмихна се и отново се обърна към плота в средата на просторната кухня. Себастиан не беше гладен. Чайникът изсвири. Елинор наля вряла вода в чашата пред него. Той се вгледа в чашата, наблюдавайки как водата стана тъмнокафява веднага щом влезе в допир с гранулите на дъното. Елинор явно изтълкува погледа му като критичен.
– Съжалявам, имам само разтворимо кафе. Аз пия чай.
– Няма проблем.
Тя наля вода и в своята чаша и занесе чайника на плота, но докато се връщаше, спря.
– Искаш ли мляко?
Елинор се усмихна, седна срещу него, взе пакетче чай – лимон и джинджифил – потопи го в чашата си и го вдигна и спусна няколко пъти. Улови погледа на Себастиан и пак се усмихна. В отговор той съумя да изкриви устни в нещо, което с известно количество добра воля можеше да се изтълкува като усмивка, и после отмести поглед встрани. Не искаше да бъде тук. Обикновено избягваше ситуации като тази. И сега си спомни защо. Не понасяше фалшивото чувство за обвързаност и мисълта, че имат нещо общо въпреки факта, че никога повече няма да се видят. Той се втренчи в кухненските шкафчета и остави мислите си да блуждаят, докато Елинор разбъркваше лъжичка мед в чая си. Тя извади минибагета от кошничката, разряза я на две, намаза я с масло и добави сирене, шунка и две кръгчета жълта чушка. Отхапа залък и докато дъвчеше, погледна Себастиан, който все още се беше втренчил в точка някъде зад нея.
– Не.
– Мога да го стопля, ако желаеш. Като лате.
– Не е необходимо.
– Сигурен ли си?
– Да.
– Добре.
– Себастиан?
Той се стресна и я погледна озадачено.
– За какво мислиш?
Себастиан наистина се беше отнесъл. Отново. На мястото, където винаги се пренасяше. Към онова, което напоследък изпълваше часовете му. Обсебването. Дори през най-успешния етап на кариерата си, когато беше напълно всеотдаен, той не изпитваше никаква трудност да прогонва нежелани мисли. Ако някое разследване заплашваше да обсеби живота му по начин, който не му харесваше, Себастиан преставаше да мисли за него няколко дни. Правеше нещо друго. Възвръщаше си инициативата.
Себастиан Бергман не беше човек, който губи контрол. За нищо и за никого. Поне така стаяха нещата по-рано.
Сега обаче нещата се бяха променили.
Животът го беше разтърсил. Беше му нанесъл поражения.
Не само веднъж, а два пъти.
Той така и не бе успял да намери пътя обратно след бедствието в Тайланд в деня след Коледа през 2004 година, когато отиде във Вестерос преди три месеца. Целта на пътуването му беше да продаде къщата на родителите си и докато я разчистваше, намери няколко писма. Изпратени до майка му през 1979 година. От жена, която пишеше, че е бременна от него. Писма, които Себастиан не беше получил навремето. Преди три месеца той беше направил всичко възможно да открие подателката. Бившите му колеги от „Риксморд“ бяха във Вестерос, за да разследват жестокото убийство на младо момче, и Себастиан успя да се вмъкне в случая, за да използва полицейските ресурси и да намери жената, написала писмата. Да намери адрес. Информация.
Научи всичко. На „Стуршерсгатан“ 12 му отвори жена на име Ана Ериксон. Каза му, че Себастиан има дъщеря, но тя не трябва да знае, че той е баща й. Тя вече имала баща. Валдемар Литнер, който знаел, че Ваня не е негова дъщеря.