— Да се надяваме, че всичко ще протече според плана — въздъхна Дънкан.
Офицерът сви рамене.
— Това е най-добрият план, който успяхме да измислим, познавайки особеностите на аирлианската техника.
Дънкан не беше толкова уверена. Вярно, че по подобен начин бяха свалени няколко „изтребителя фу“ — с помощта на „нискоинтелигентни“ оръжия, които не подаваха електромагнитни сигнали, но тя се боеше, че и стражът, също като тях, се учи от грешките си и се приспособява. Адмирал Полдън бе използвал „нискоинтелигентни“ бомби, за да порази острова по време на последната атака и полето ги бе неутрализирало, въпреки успеха на подобна тактика срещу „изтребителите фу“. Учените се надяваха, че ако стражът засече „Небесен ястреб“, ще види в него само един неуправляем, невъоръжен летателен съд, който не представлява потенциална заплаха.
Офицерът погледна часовника.
— Навлиза в щита.
Микророботчето не беше по-голямо от стършел. Бяха го сглобили микророботите на стража, използвайки части от УКВ-приемник, принадлежал на специалистите от КИСПП.
Микророботчето излетя от тунела, прокопан от хората до залата със стража, и излезе на повърхността. Имаше издължена капковидна форма и микроскопичен електромагнитно-гравитационен двигател. То се издигна нагоре в небето, право към обекта, който току-що бе преминал през щита, с лекота го застигна и се изравни с него. „Небесен ястреб“ се намираше на петстотин метра над Великденския остров и летеше със скорост от осемдесет възела.
Микророботчето се вмъкна през един вентилационен отвор в предното отделение на летателния апарат и веднага забеляза камерите, които вече работеха и заснемаха всичко наоколо. Следвайки един от коаксиалните кабели, роботчето се насочи право към главния компютър.
На повърхността на микророботчето се отвори миниатюрна вратичка и отвътре се показа тънка, метална нишка, която се впи в компютърния процесор.
„Небесен ястреб“ смени рязко курса си и се насочи към летището на Великденския остров. Подобно на група мравки, очакващи останките от кошница за пикник, край пистата се беше строила малка армия от микророботи.
Дънкан погледна многозначително часовника. Офицерът се облегна уморено назад.
— Определеното време изтече — призна той. — Но апаратът проникна, поне това знаем със сигурност.
Адмирал Полдън размаха юмрук.
— Време е да сринем до основи проклетото място. И без това вътре има само плесенясали статуи.
— И Кели Рейнолдс — добави Лиза.
— По дяволите, тя ни предаде.
— Не всички мислят като вас.
— Кой дава пукната пара какво мислят другите? — избухна Полдън.
— Нали за това е демокрацията? — отбеляза сухо Дънкан. — Адмирале, Кели помогна да бъде разкрита тайната на Зона 51. Поне това й дължим.
Полдън размаха пръст към Великденския остров.
— Кажете го на онова нещо там.
Лиза Дънкан погледна отново към часовника. Оставаха четиридесет часа до крайния срок, определен от Лексина. Тя стана и напусна командния център.
Кратерът Нгоро-нгоро, Танзания
39 часа и 20 минути до разрушението
— Какво е това? — попита Лаго.
Бяха изгубили няколко часа, за да почистят напълно страните на камъка. Дължината му достигаше три метра и беше широк метър и двадесет. Имаше идеално равни ръбове и гладка повърхност, с изключение на мястото, където бе нанесен староруническият текст. Муалама бе готов да се обзаложи, че дори със съвременните методи на лазерно гравиране не може да се постигне толкова съвършена изработка.
Той отстъпи назад и избърса с опакото на ръката потта от челото си.
— Нали до съвсем скоро следваше — промърмори. — Първото, което трябва да определиш по време на разкопки, е на каква приблизителна възраст е обектът.
Лаго погледна замислено камъка.
— Да, но случаят е малко объркан. Ако се съди по дълбочината, на която го намерихме, и според сведенията за този район — няколко хиляди години. Но…
— Няколко хиляди? — прекъсна го Муалама. — Твърде обща преценка. Ще те помоля да бъдеш по-конкретен.
Лаго вдигна бележника, поставен върху купчината пръст. Разгърна го и потърси записките, които си бе водил по време на разговорите с професора. След това взе рулетката и измери точната дълбочина, на която се намираше камъкът.