— Не съм длъжен да слушам това — прошепна Бристоу.
— Свободен си да си вървиш — заяви Страйк и погледна към него, ала вече не виждаше очите му в плътните сенки зад очилата. — Защо не си тръгнеш?
Ала адвокатът просто седеше там с подскачащо коляно, търкаше длани една в друга и чакаше да чуе доказателството на Страйк.
— По-лесно ли беше втория път? — тихо попита Страйк. — По-лесно ли ти беше да убиеш Лула, отколкото да убиеш Чарли?
Видя оголените му зъби, когато Бристоу отвори уста, от която обаче не излезе нито звук.
— Тони знае, че ти си го извършил, нали? Всички тези глупости за суровите и жестоки неща, които си наговорил, след като Чарли умрял… Тони е бил там, видял те е как се отдалечаваш с велосипеда си от мястото, където си блъснал Чарли. Предизвика го да кара близо до ръба на пропастта, нали? Познавах Чарли, не можеше да устои на предизвикателство. Тони е видял Чарли мъртъв на дъното на кариерата и е казал на родителите ти, че според него ти си го направил, нали? Затова баща ти го е ударил. Затова майка ти е припаднала. Затова Тони е бил прогонен от къщата след смъртта на Чарли: не защото Тони е казал, че майка ти е отгледала необуздани деца, а защото й е казал, че отглежда психопат.
— Това е… Не! — изграчи Бристоу. — Не!
— Но Тони не е искал да се разразява семеен скандал. Мълчал си е. Въпреки това е изпаднал в паника, когато е чул, че те осиновяват момиченце. Обадил им се е и се е опитал да ги спре. Имал е право да се тревожи, нали така? Мисля, че винаги си се боял малко от Тони. Каква ирония, че той сам се постави в принудителната ситуация да ти създаде алиби за убийството на Лула.
Бристоу нищо не казваше, само дишаше много бързо.
— През онзи ден на Тони му е било нужно да се престори, че е бил някъде, където и да е, само не и в хотелското легло с жената на Сайприън Мей. Затова е заявил, че се е върнал в Лондон, за да посети болната си сестра. Тогава е осъзнал, че и ти, и Лула е трябвало да сте там по същото време. Племенницата му е била мъртва, така че не е можела да го опровергае, а той не е имал друг избор, освен да заяви, че те е видял през вратата на кабинета, но не е разговарял с теб. И ти си го подкрепил. И двамата сте лъжели през зъби, чудейки се какво крои другият, но сте били твърде уплашени, за да си задавате въпроси един на друг. Според мен Тони си е казвал, че ще изчака майка ти да умре, преди да се изправи срещу теб. Може би така е успявал да приспива съвестта си. Ала все пак е бил достатъчно притеснен, за да накара Алисън да те държи под око. А междувременно ти ми пробутваше измислици за това как Лула те прегърнала и за трогателното ви помирение, преди тя да се върне у дома си.
— Бях там — с грапав шепот изрече Бристоу. — Бях в апартамента на майка ми. Ако Тони не е бил там, то си е негова работа. Не можеш да докажеш, че не съм бил там.
— Работата ми не е да доказвам негативни твърдения, Джон. Просто ти обяснявам, че изгуби всичките си алибита освен онова от пристрастената ти към валиума майка. Но в името на спора да приемем, че когато Лула е посетила отпадналата ти майка, а Тони е чукал Ърсула в някакъв хотел нейде си, ти все още си се криел в апартамент две и си започнал да планираш много по-дръзко решение на проблема си с паричния поток. Изчакваш. В някакъв момент си слагаш черните кожени ръкавици, оставени в гардероба за Дийби, като предпазна мярка срещу пръстови отпечатъци. И тогава вече се оформя замисълът ти да приложиш насилие. Накрая в ранния следобед Лула се прибира у дома си, но нямаш късмет, с приятелки е, както без съмнение си видял през шпионката на апартамента. От този момент — изрече Страйк с вече суров тон — нещата с теб стават много сериозни. Защитата ти би могла да пледира за неволно причинена смърт — беше нещастен случай, посдърпахме се и тя падна през балкона — и това би прозвучало убедително, ако не беше стоял долу през цялото време, знаейки, че при нея има хора. Човек с не по-лоша мисъл в ума си от тази да притеснява сестра си за голям чек би могъл да изчака тя да остане сама. Само че това ти вече си го опитал и не се е получило. Така че защо да не се качиш горе сега, когато тя може би е в по-добро настроение, и пак да се пробваш, сигурно ще е по-въздържана заради приятелките си в съседната стая? Като нищо може да ти даде нещо, само и само да се отърве от теб. — Страйк почти чувстваше вълните на страх и омраза, излъчващи се от фигурата от другата страна на бюрото, която все повече се губеше в сенките. — Но вместо това ти си чакал — продължи той. — Чакал си цяла вечер, след като си я видял да напуска сградата. Сигурно вече си бил напълно решен към този момент. Имал си време да нахвърляш план. Наблюдавал си улицата, знаел си кой е в сградата и кой не е. Измислил си как да се измъкнеш чист, без никой нищо да разбере. А и да не забравяме, вече си убивал преди. Това поставя нещата в друга светлина.