Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке из жанра Проза

Светлана Янишевская

Відбір

Чудова книга, читаю вже другий раз! Не відірватися!

Деметра Санкер

Кот Василий

Книга больше подходит для раздела Эротика. История не понравилась, как и персонажи. Роман на любителя.

LaraI63

Стандартная история для этого жанра, сплошные штампы. Главные герои, как обычно - брутальные мужчины с кавказскими именами и внешностью, героини - нежные фиалки с робкими попытками проявить характер. В

LaraI63

Буканьер

В наше время очень редко встречаются грамотные авторы, вдобавок пишущие хорошим литературным языком. Книга зацепила с первой страницы, жаль, что пока серия не дописана - люблю читать полные циклы.

LaraI63

Корсар

Неплохая трилогия. Написано интересно, грамотно, читается легко. Очень жду продолжения, судя по финалу - оно должно быть.

Светлана Янишевская

Измена. (Не) фригидная жена

Замечательная книга! Очень понравилась!

Светлана Янишевская

Ты слишком похож на него

Интересная история, нелегкая, но с ХЭ!

Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке

Классическая проза ХX века

Автор: Райнер Мария Рилке, Rilke Rainer Maria

Язык: болгарский

Год: 1918

Статус: Закончена

Добавила: olelia75 19 Окт 18

Редактировала: olelia75 25 Сен 19

Проверил: Admin 27 Сен 19

Формат: PDF (667 Kb)

Currently 0/5

Рейтинг: 0/5 (Всего голосов: 0)

Аннотация

Рилке е роден в Прага, но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата Австро-Унгарска империя. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство с провалена военна кариера. По желание на честолюбивата си майка Рилке години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес прекарва пет години във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из Италия, Испания, Франция, Дания, Швеция и Швейцария. Сред тях особено значение има пътуването му до Москва, където многократно се среща с Лев Толстой.

Последните си години Рилке проживява в Швейцария, където приятели му предоставят една кула в така наречения „Замък Мюзо“. Там поетът, вдъхновен от лириката на близките му Пол Валери и Андре Жид, пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му. Умира от левкемия и е погребан в двора на старата църква в Рарон сред БернскитеАлпи. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, сътворена от самия Рилке[1]:

"Роза, о, чисто противоречие, радост

ничий сън да не бъдеш
под толкова много

клепачи. "