Атанас се завъртя в постелята и се втренчи в екрана, който показваше нацупената физиономия на адвоката. Измърмори лениво, но достатъчно назидателно:
— Законите, скъпи ми Гюнтер, никога не са справедливи. Защото и справедливостта е фикция. Обаче законите като правило са компромис между интересите на обществото и интересите на индивида. А, както казваше един мой приятел, компромисът е нещото, от което всички въвлечени в проблема са еднакво недоволни, за да е истински компромис и трайно решение на проблема.
Въздъхна. По изражението на Фогел можеше да се досети с лекота, че точно тези отвлечени разсъждения не намираха път към съзнанието на адвоката. Той все пак реагира, закачайки се за нещо разбираемо:
— Вашите интереси в случая изискваха да постъпите практично. Шкловски и без вашите показания щеше да бъде осъден. Вие обаче имахте възможност да облекчите участта си.
Атанас помълча.
— Гюнтер — каза насетне, — знаеш ли какъв е бил смисълът на учредяването на когнитариатите? И приобщаването им към държавния апарат, към механизма за вземане на решения?
— Готов съм да ви изслушам — учтиво отвърна Фогел.
— Защото в условията на използване на нанотехника е много важно да се чуе мнението на учените — теоретици и инженери, академици и практици. Както и това на културолози, психолози, философи дори. Защо не и писатели. Е, мнението на хуманитаристите горе-долу се е чувало. Религиите, било в конфликт с хуманитарните специалисти, било в унисон с тях, са вършели едно и също дело — взирали са се в последиците на дадено взето решение именно от етична и морална гледна точка. Но решенията били вземани от политици. А политикът по принцип, без да броим изключенията, е една ходеща амбиция. Опасна амбиция. Един проповедник може да внуши най-различни идеи на множество хора, но те ще се пречупят през съзнанията им и там ще си останат, докато не се появят политиците, за да превърнат идеите в действия и практики. Политикът е като бизнесмена — гони печалбата… заради самата печалба, ако е същински бизнесмен. Не му е важно какво ще произвежда или препродава — и фъшкии да са, важното е да намерят пазар. Властта и привилегията да вземаш и осъществяваш решения също са вид печалба. И за реализацията в областта на бизнеса и политиката не се иска много интелект. Достатъчен е здрав разум и усет за игра. Така нареченото образование, което се цени сред бизнесмени и политици, е свързано с икономика, право и донякъде психология. Това са дисциплини, изучаващи правилата на играта и поведенческите реакции на играчите. Дисциплини, които не се интересуват от света като такъв, а от вътрешния човешки свят — с цел извличане на печалба. Политиците и бизнесмените обикновено не разбират нищо от наука и техника. Етиката и моралът, културата, изкуството — едните им пречат да действат ефективно, а другите се разглеждат само като поле за инвестиции. От най-древните епохи е било така. Само че въпреки това, някъде встрани науката и техниката са се развивали, макар и със сложни взаимоотношения помежду си. Ученият или инженерът, алхимикът и занаятчията в повечето случаи нямат амбиции да извличат печалба от заниманието си, което им е страст и само по себе си според тях е „печалба“, казано на езика на политика и бизнесмена. Проникването в тайните на природата, както и конструирането на различни механизми за тях си е източник на удоволствие. Политиците и бизнесмените знаят как да впрягат подобни малко отнесени хора да им орат на нивите на техните интереси. После в един момент обаче науката и техниката се превърнали във важен фактор, много важен. Политиците и бизнесмените продължили да използват постиженията на учените и инженерите. Само че последиците от прилагането на едно или друго откритие, от тази или онази технология ставали все по-сложни за разбиране… и все по-катастрофални при неправилно прилагане. И с все повече варианти как могат да се развият нещата. Политиците и бизнесмените не обичат да мислят над необходимия минимум, нужен им да успяват да бъдат успешни. Те органично не могат да се ориентират в това, което използват. Затова се обграждат с консултанти. На първо място — с юристи. Чак после с техничари, учени и понякога — хуманитаристи. Юристите за тях са най-главните. Един геолог може да им предскаже земетресение, но юристът е този, който ще оправи навреме застраховките или ще уреди изтегляне на инвестициите от мястото, което ще пострада от бедствието. Или ще избегне съдебно преследване при рухнали вследствие на земетресението некачествени къщи, построени заради обещанието на някой политик от някой предприемач. Геологът ако каже, че не бива да се строят тези сгради на това място, ще го заместят с друг, по-сговорчив консултант. Така че в крайна сметка гласът на по-умната и сравнително по-отговорната част на човечеството РЯДКО се чува. Ученият не е богат — от откритията му печелят други. Ученият не е амбициозен — не в този смисъл, който се има предвид от печалбаря. Но само ученият и инженерът могат да посочат в бъдещето и да кажат — ето това и това МОЖЕ да се случи, а това — не, онова пък не бива да се допуска, трябва да се направи така и така… За съжаление, когато се стигне до осъществяване на препоръките им, се включва механизмът на „икономическата целесъобразност“…