Лидер прегледа сводката на КП и си изкомандва наум да си стяга задника за работа, провери своите щатни дронове, след което се зае да подготви за действие най-важното — инструмента на заключителния етап на акцията. Средството за заличаване на следите.
Неофициално помежду си армейските диверсанти и военните техници го наричаха „Метличката“. На борда на рейдера имаше три такива метлички, две по 80 и една от 120 килотона. Според преценката на КП това щяло да е достатъчно да изпари плячкосания астероидополис седем до петнайсет секунди след евакуиране от обекта.
Външно и конструктивно обаче метлите в този момент все още не бяха бомби, а далеч по-безобидните ядрени батерии. Уреди с процент програмируема материя нула и допълнителна защита против заразяване с наномашини. Устройство от времето на старата бълк-технология.
В света вече кажи-речи нямаше бълк-механизми. И нямаше никакви атомни оръжия. А тези тук „изделия с двойно предназначение“ изискваха поредица от не много прости манипулации, за да се превърнат в бойни глави с безумна разрушителна мощ.
Лидер изчака миг, за да получи потвърждение от костюма си, че сензорите и наноботите по повърхността на ръкавиците му са изключени, после бръкна с ръце в корпуса на първата батерия. Мъждива червена светлина бликна от участъците на шлема, точно над процепа на визьора и освети вътрешността на бъдещата бомба. За разлика от преди секунди, Лидер усещаше дланите си безчувствени и тромави, но бе трениран да работи така, ориентирайки се само визуално, без допълнителна инструментална помощ. Пръстите му чевръсто и уверено започнаха да разместват възли и модули, вършеха го почти машинално. Въпреки това командирът на капсулата не си позволи да се разсее нито за миг. От една страна, за да не допусне грешка, заради която бомбата в отговорния момент да засече. От друга, за да успее да обработи и трите батерии. Изключването на повърхностните наносистеми на ръкавиците и всички части на скафандъра, допиращи се до батерията, беше наложително и абсолютно необходимо. Защото влезеха ли в контакт с такова струпване на делящо се радиоактивно вещество, наноботите на СОБСТВЕНИЯ МУ костюм щяха да извършат автоматично предателство и да дезактивират необратимо механизма на бомбата. Нямаше как да бъдат спрени — проклетата активна защита, известна също като Активен щит, вградена в асемблерите, които си бяха хем програма, хем манипулатори за изпълняването на тази програма. Може би мистериозните инструкции на Щита в този миг изпитваха колеблив натиск от страна на радиацията да се самозадействат, но им липсваше формалният повод за такава намеса. Все пак номинално на коленете на командира на рейдера се намираше обикновена ядрена батерия…
Лидер работеше бързо и точно. Не обръщаше внимание на малкия прозорец на ТВЗЕ, който отчиташе нивата йонизиращи гама и рентгенови лъчи. И без това този индикатор бе на практика излишен и само нервираше някои хора. Цирей на задника да му се издуе на умника, разработвал интерфейса на тактическите екрани и вмъкнал ненужния индикатор. Костюмът-скафандър осигурява напълно приемлива защита срещу толкова слаба радиация. Но дори и без предпазния антирадиационен слой — един от многото в тъканта на скафандъра, — човек, пратен на мисия като тази, или дори обикновен космонавт, може да не се плаши от лъчева болест. Нали заради това е снабден с ПОСТОЯННИ наноприсадки. Нека високоенергийните кванти и тежките частици пронизват тялото му. Нека трошат като гаубични снаряди молекулните вериги, нека съсипват клетките на кръвта, костите, органите, мозъка, кожата… Просто няма да успеят да предизвикат нищо друго, освен леко изпотяване. И то това изпотяване се дължи на светкавичните, умопомрачително бързите контрадействия на машините за клетъчен ремонт, които закърпват всяко разкъсване, поправят всяко нарушение на молекулно ниво в живата плът, предизвикано от радиацията. Същата радиация улучва понякога и избива отделни неуморни ремонтчици, но те са многочислени — досущ смели сапьори под огъня на противника, които възстановяват обстрелвания град-клетка по-бързо от „оръдията“ на „противника“. Загубите им се компенсират с попълнения от нанорепликаторите — микроскопични фабрики за асемблери. Необходими са много високи нива на радиация, за да почнат да не смогват. Но в краен случай винаги има авариен изход — ако си възпрепятстван да се отдалечиш от източника на убийственото лъчение, наноприсадките ще наситят кожата ти с олово, могат да прибягнат и до дълбоко стазиране. В новата епоха хората умират трудно. Степените и начините на индивидуалната защита са множество, повечето са неявни, автоматични и не изискват намеса на съзнанието, нито външен контрол. Вътрешни активни щитове.