— Свободният пазар предполага и свободни производители — намръщи се Атанас. — А как може да има такива, след като, доколкото мога да се досетя, репликаторите и асемблерите са изключителен държавен монопол?
— Монопол е силно казано, но… да, при по-опростено обяснение би могло да се нарече монопол. Обаче този монопол се осъществява чрез лицензирани компании, сдружения, фирми, частни лица, регистрирали се като предприемачи.
— Кой ги лицензира?
— Държавна комисия по лицензи. С одобрението на когнитариатите или поне при условие, че няма възражение от страна на форумите за търсене на факти относно някоя конкретна активна икономическа единица.
— Ясно. — Атанас губеше интерес. Наистина почваше да усеща умора. Умора на ниво съзнание, не телесна. Адвокатът обаче се бе увлякъл отново.
— Предприемачите декларират дейността си при регистрация и вземат под аренда определени видове нанопродукти, ограничени за употреба от частни лица. Често тези нанопродукти са авторска собственост на големи компании, но законите не им позволяват без одобрение на държавата и когнитариатите да раздават асемблери наляво-надясно…
— Ясно, ясно…
Филип се усети и млъкна.
Паузата се проточи. Вън от терасата сенките се сгъстяваха, здрачът настъпваше. Виждаше се опашката на гъвкавия смартмобил, той мъждукаше като огромна сънена светулка, която не е решила дали й се свети, или не. Заблещукаха първите звезди.
— Става късно — несмело разчупи леда на мълчанието Филип Кремен.
— Можете да останете да спите тук… — сепна се Атанас, но навярно не прозвуча убедително, защото младият мъж насреща се изправяше.
— Предпочитам да се прибирам у дома — усмихна се извинително той. — А ти… трябва да помислиш какво ще правиш отсега нататък.
— Ще помисля, въпреки че вече имам идея какво искам. — Атанас внимателно подбираше думите си. — Нека само се поогледам — няколко дни. И като ми се избистри напълно в главата… А как да се свържа с вас?
— В домашното ти дистанционно ги има кодовете ни за връзка. — Филип протегна ръка и Атанас я стисна. — Не ме изпращай. Смартмобилът е на пет-шест крачки от прага, можеш да гледаш оттук как излитам. Специално за теб ще излетя красиво!
— А аз откъде да се снабдя с такова чудо, ако ми потрябва?
— Опция „Гараж“ пак от същото дистанционно. Десетки типови модели. Има и възможност да си го проектираш сам, с помощта на автоматичен експерт-конструктор…
— Ще ми стигнат ли уникредитите?
— О, разбира се!… Лидия?
— Ти тръгвай, не ме чакай. Ще покажа на клиента ни как се ползва опцията „Гараж“. Ти си й свикнал отдавна, но Атанас ще се обърка. Тъкмо и ще ми остане време да поразтребя като истинска домакиня, докато смартмобилът за мен се асемблира.
— Добре. До утре в кантората тогава! Лека нощ, Атанасе.
— Утре не е ли неделя? — машинално реагира Атанас.
— Не сме се преработили през седмицата — сви рамене Филип, като хвърли бърз поглед към колежката си. — До скоро!
— Чао.
Водното конче с адвоката наистина излетя красиво. Атанас му помаха и го проследи как мъждука като истинска огромна светулка. Машина, толкова гъвкава и сложна, че повече приличаше на живо същество. Както всички машини в този нов свят от новата епоха. Като Лидия…
Къде е границата живо — неживо? Машина — организъм? Разум и… машинен разум?
Няма граница. Има зона на здрач между ясно дефинираните категории. По-гъст от здрача в двора…
На масата грейна свещ, разпръсна тъмнината. Светеше много по-ярко от нормалните свещи. Разбира се — нали всичко тук е „смарт“…
Атанас разсеяно слушаше и гледаше използването на дистанционното и боравенето със синтезатора на превозни средства. После мълком наблюдаваше как попечителката му прибира масата, докато в двора се самосгъваше оригамито на избраното от адвокатката-андроид бръмбаровидно превозно средство.
— Готова съм — изправи се накрая тя.
Той кимна.
— И бръмбарът ми е готов.
Атанас кимна пак.
— Довиждане.
— Ъхъ.
Последва я да я изпрати. В хола горяха свещи и кротко пламтеше камината. Прекосиха помещението, без да си продумат.
Тя се обърна на прага.
— Искаш ли да остана?
Отвърна й честно:
— Не знам.
— Тогава ще остана — реши тя.
6.
Рейдер-капсула, тип „Сокол“, на подход към земната орбита
138-о денонощие от началото на мисията (13/09/71)
Люкът за десант се отвори. Тоест по корпуса на капсулата се плъзна тънка и права като лъч пукнатина, после кривна няколко пъти, като очерта затворен участък от черупката на апарата, а той се отмести на изхвърлящи панти — и те допреди миг част от монолитната броня на рейдера. През отвора в капсулата се вмъкна черна лъскава фигура. Сантов беше облечен в боен костюм на Блока, същия какъвто носеше и Ленкер.