— Да си стиснем ръцете тогава. Не бих казал, че ми е особено приятно, че се запознахме, но може пък да ме изненадаш още веднъж. В положителен смисъл имам предвид.
— Сантов, наистина, съвсем сериозно ти говоря — не се дръж така надменно и присмехулно с мен. Дразня се. Знам, че хич не ти дреме колко съм „чувствителен“, моля ви се, я каква атракция — чувствителен ядрен терорист! Но ако продължаваш така, няма да се сработим. Може да имаш основания, но недей, наистина.
Сантов само примирително вдигна китки с дланите напред и нищо не промълви.
Алексей въздъхна късо.
— Кажи сега какъв е планът.
— Още се нуждае от уточняване на подробностите, но основната идея вече ти я казах. Повторно нанозаразяване. Този път с възможността на всеки човек да борави свободно с нанотехниката. Така ще премахнем със замах всички лостове за подчинение и потискане, които по парадоксален начин възникнаха там, където уж нямаше основа за тях. Планът ми е да заразя планетата със смартуерен интерфейс за пълен достъп до възможностите на наноимплантите. Безусловен и пълен достъп за ВСЕКИ да управлява собствените си репликатори, без да е принуден да се съобразява с външни забрани, освен доброволно. Мерилото и ограниченията остават собствената съвест, вкус, интелигентност, стремежи… предразсъдъци и скрупули дори. Човечеството заслужава подобен дар. Както и подобно бреме. Иначе вечно ще си остане на ръба между разума и животинския инстинкт — с претенции за изключителност и с противоречиво, предимно негативно покритие на тези си претенции.
— Пак ли насила в рая ще ни вкарват, Боже…
— Ленкер, нека сега аз ти поставя условие. Разбери ме веднъж завинаги и си го навий на пръста, обица на ухото си сложи, за да не го забравяш. Аз не ти хваля Панфедерацията. Нито упреквам Блока и твоята страна конкретно. Нито те са „добрите“, нито вие сте „лошите“. Вие сте унизени, яд ви е, добре. Предприемате обаче полети в космоса, нека и с грабителска и варварска цел. Панфедерацията пък се е затворила в черупката си, за да не може никой да й разваля рахатлъка! Знам, че Граничните бариери са издигнати от тях, поне това не е пропаганда от ваша страна.
— Те дори хората си пращат при нас в затворени круизъри! Когато дипломатите ни повдигнаха въпроса за туризма, Панфедератите поискаха гаранции за неприкосновеност на своите граждани. Предложи се, малко на шега, да носят скафандри… и онези се хванаха за думата. Накрая се постигна спогодба. Предимно по тяхна инициатива…
— Знам това. Още един повод за огорчение, да. Но знам също, че такива като теб ги държат в подчинение чрез заложници, Ленкер! За това няма как да упрекнеш високомерните, арогантни и безтактни Панфедерати. Кого имаш на Земята?
— Баба. Сестра и двама племенника.
— Къде?
— Уралски Ярославец. Не е точно град. Еднофамилна зона, както й казват. Гора с хубави алеи и сред дърветата — къщи. Всички удобства. Здравно обслужване. Което, забележи, не става предмет на държавно изнудване: ще се държиш лоялно — ще те лекуваме, ще протестираш против властта — ще ти изключим здравните наноприсадки, както правят в Европа и Америка!
— Стига вече за това. Всички ваши граждани носят позициониращи монитори.
— За да повикат лекарски екип при нужда! Ремонтират ти организма от — до! И не карат хората да спазват законите под страх да не останат без лична нанозащита…
— Но не позволявате реювенализация!
— Възрастните хора обаче не страдат от болежки. Ювенализацията не е етична, объркват се семейни връзки, разрушават се вековни обществени устои! Пък и подмладяването не е забранено, просто е регламентирано и постепенно…
— Казах — стига вече! Първо да измъкнем семейството ти, пък нататък ще видим… Разбери, не е редно на хората да им се налагат правила, ако те не ги искат. Може сто души да са съгласни с вредата от ювенализацията, но един да мисли различно — защо да го карат да стои стар?
— Така хората ще попаднат в свят на несигурност.
— Несигурност? Кое му е несигурното да имаш наноимпланти, които да ти позволяват да си свободен? Да имаш каквато възраст си поискаш? Външност по избор? Местоживеене — където ти хрумне? Лети ти се — пусни си криле и лети! Гмурка ти се — пробвай с хриле и опашка! Ти да нямаш нещо против русалките?
— Нищо нямам против русалките. Просто ще ми е мъчно да видя как хората престават да бъдат хора. Защото с всичката нанотехника в себе си — ЩЕ ЛИ останат хора?
— И без нанотехника мнозина губят човешки облик, някои дори не го придобиват. Човеците, които са човеци, ще си останат човеци, Ленкер. При всякакви обстоятелства. С всякаква външност. А говедата полека-лека ще идат да пасат и мучат! Въпрос на избор.