— Хъм. Язък. Ти закла рожбата на въображението ми.
— Не съм казала, че е невъзможно. Всъщност не е много трудно да се предават и ВЪЗПРИЕМАТ адекватно по-примитивните усещания — страх, глад, други дразнители. Но тук има една опасност. Примитивните сигнали се възприемат от мозъка като свои собствени и той им се подчинява. А това…
Атанас изстина.
— Това е управление на масите посредством инстинкти. Тотален контрол над ума.
— Без пропаганда, без реклами, без психологично сугестиране. Директно. Затова има и специална мозъчна защита против внушени мисли — тя е част от Активните щитове и подробностите на смарт-архитектурата й не са известни и на мен. ДЕЙСТВИТЕЛНО неизвестни. Какво има? — погали го по бузата.
— Мисля си за прилагането на нанотехниката като машини на властта. Кошмар, бррр!… Добре, че е било избегнато…
— Не знам със сигурност дали е така. Щитовете не са много фино сито за подобни намерения — използване на Машините за съзидание като Машини за разрушение, Машини за терор, Машини за власт. По принцип един диктаторски режим, а особено тоталитарна държава, нямат нужда от поданици, ако разполагат с Машините на изобилието. Управниците на такива режими могат да оставят шепа тотално подчинени им хора, за да не губят усещането си за власт над други човешки същества, а останалите „излишни“ да премахнат.
— Има ли данни да се е случило нещо такова не само на теория? — пресипнало попита Атанас.
— Въпрос на тълкуване на откъслечните данни за ситуацията отвъд Граничните бариери. Знаем много малко за света, предимно какво става в сравнително дружелюбното Южно сдружение. Така че не разполагаме с доказани факти, за да кажа твърдо „да“ или „не“.
— А вероятности?
Лидия въздъхна.
— Например в Китай населението е намаляло наполовина от Пробива насам.
Той чак подсвирна.
— Геноцид?…
— Китай отпреди трийсет години частично отговаря на критериите за диктаторски режими. Най-вероятно наблюдаваме последици от евгенични мероприятия. Но пък в Халифата, за който ПОЧТИ нищо не знаем, ала имаме основания да твърдим, че представлява теократичен тоталитарен режим, е наблюдавано по косвени признаци петкратно увеличение на населението. Два милиарда, предимно мъже.
— Диктатура на шариата — глухо изрече Атанас. — Там е по-престижно да имаш синове…
— Има и по-цивилизовани приложения на нанотелепатията — каза тя, за да го отвлече от мрачните мисли. — Сред младежите и реювенализираните, ПОДМЛАДЕНИТЕ, добре, старая се да не говоря като МАШИНА — кокетна усмивка разкраси лицето й до предела на възможното, — не се мръщи, не ми харесва да се мръщиш, колкото и сладък да ставаш при това… Сред младежта е популярно едно развлечение, поставено от когнитариатите в категорията най-луксозни наноприсадки. Наричат го „сензмирър“, „Огледало на чувствата“. То предава двупосочни синапсограми в реално време между двама партньори в секса. Мъжът споделя усещанията на жената сякаш са негови и обратното. Ограничено е за употреба, защото трябва много строго да се контролира, най-добре — от безучастен наблюдател. Иначе предизвиква психични разстройства. И все пак някои поемат риска.
— Уха… нимплантите нима не могат да компенсират самостоятелно? Също както го правят с тютюна, алкохола и други вредни удоволствия?
— Психиката не е материално явление. Нанотехниката може да реставрира увредена книга, но не и да редактира съдържанието й, без да стане съавтор на автора. А това си е промяна на личността. Почти като мозъчно форматиране.
— Олеле…
— Извинявай. Исках да те разведря, но пак стигнахме до неприятното…
— Не, чакай… това Огледало не е ли в перспектива технология за нещо като… размяна на личности?