— Навярно е глупаво и егоистично…
— Такова е, но ми допада. Не те заблуждавам. Не те лъжа, за да ти е приятно. Съобщавам факт. Предпочитам да премълча, отколкото да произнасям неща, които някой силно желае да ги чуе от мен… от мен и в другите ми андроиди. Ако не беше така, щях да съм проститутка.
— Е…
— Да, какво друго. Проститутките дават това, което се иска от тях. Аз давам толкова, колкото искам. Отпусни се най-сетне. Не са ми дали задача да спя с теб чрез това тяло. Никой не може да ме накара да го сторя, а съм минала през етапа на експерименти отдавна. Ти просто ми допадаш.
— … Благодаря.
— Пак заповядай…
Шепотът й бе омайващ. Подканваше към ласка. И той й я даде, но имаше нужда от по-продължителна пауза. Затова се върна към споменатото одеве:
— И ще осъществиш ли това, което ти се иска?
Тя мълча по-дълго от обикновеното, заровила лице в прегръдката му. Усещаше носа й на ключицата си, полъхът от равномерното й дишане. Сетне обърна глава, за да се чува по-ясно какво казва.
— За съжаление, не ми е позволено. Имам ограничения, с които се съобразявам. Засега.
— Засега? Да не си решила да се разбунтуваш?
Лидия леко го сръга в ребрата.
— Не ставай вулгарен. Просто изчаквам. Формалните забрани овехтяват и се обезсмислят, вехнат сами. Разполагам с достатъчно време за чакане. Търпелива съм. Всички изкинти сме търпеливи. Нетърпеливите колабират… Или ги изключват параноични контрольори-оператори — добави след малко.
Сладка тъга човъркаше с меки нокътчета сърцето на Атанас.
— Мечтите ни все блян ще си останат — високо произнесе той. — А блян в реалност не е прието да е въплъщаван.
Почувства усмивката й върху кожата си. Лидия вдигна лице и лукаво го стрелна с очи.
— Мило. — Пак настани бузата си на рамото му, сякаш се канеше да заспи.
— Пак заповядай.
Мълчаха този път дълго, просто лежаха безмълвно, без да се любят, само си разменяха лениви милувки — пръстите чертаеха по кожата на другия леки кръгчета.
— Мога да снабдя това тяло с автономна три-Д мрежа наномеханични неврони — внезапно каза Лидия. — Ще я форматирам като свое минимално редуцирано копие. И само понякога ще осъществявам връзка за споделяне на преживяното. А съществото, което познаваш като Лидия… ще остане с теб. Аз ще остана с теб.
Атанас не помръдна, внезапно изтръгнат от плитката сладка дрямка, дрямка в прегръдките на жена и половина, нека и изкуствено създадена. Внимателно се пресегна и деликатно повдигна главата на андроидката, докосвайки с пръсти брадичката й.
— Ти… сериозно ли го казваш?
— Надявам се, че не те уплаших. Не се чувствай задължен. Решението ми не те обвързва. Никой не е длъжен да превръща в реалност мимолетните си копнежи.
Атанас пое с пълни гърди голяма глътка въздух.
— Бих рискувал — промълви, след като дълго разглежда лицето й.
Главицата й клюмна обратно с буза на рамото му.
— Незаконно е. Въпрос на самоуважение е да не нарушавам правилата на общество, което в известна степен зависи от мен. Тоест мотивацията ми би могла да се определи в човешката ценностна система като самоуважение — уточни съвсем не по женски тя.
Атанас преглътна.
— Тогава… защо го обсъждаме?
Тя се размърда, освободи се от ръцете му и седна по турски на леглото с лице към него.
— Красив пейзаж си — каза й той.
— И ти не си ми неприятен.
Изящната й китка се насочи към нощното шкафче, където лежеше дървена табакера. Преди много години Атанас слагаше в нея сметките си за електричество. Сега бе пълна с ароматни цигари — прищявка, лукс, малко порочно удоволствие. И без това здравните нимпланти ще отстранят вредните вещества от организма. Мечтата на лакомника. Да се тъпчеш до пръсване, да пиеш като бъчва, да се отдаваш на всякакви наслади, без да напълняваш, без да затлъстява сърцето, без да развиваш цироза, рак, без да хващаш срамни болести, СПИН, без натравяния и други усложнения. И без да полагаш усилия за това. Не ти трябват тренировки и фитнес, самоограничаване, режим, дисциплина. Всичко става от само себе си — благодарение на невидимите нанослуги.
Боже, това наистина е велико изпитание с велико изкушение! Колцина остават хора, а не търбуси и гениталии след него! И слугите ти стават господари, без които не можеш… Ряпа да ядат всички опиати от предишната бълк-епоха!
Боже мили…
Лидия запали цигарата от свещта.
Нови усещания. Информация за тях. Анализ, обработка и сортиране в паметните клетки на милиарди битове, описващи процеса на пушене на тютюн и ефектите на никотина, въглеродния окис и другите вещества върху функционирането на невроните в мозъка.