На практика същото става и в едно нормално органично човешко тяло, родено от друго живо тяло, а не асемблирано и оформено като плът.
И къде е разликата? Произходът? Какво значение има, след като в крайна сметка разлика НЯМА…
— Не знам — отвърна най-сетне тя. — Ще видим.
— Дай да си дръпна, ако обичаш.
— Заповядай.
Допушиха цигарата заедно. Лидия предложи, глезено протягайки се като котка:
— Ела да погледаме звездите отвън.
Атанас стана и грабна на ръце жената с нестандартен за човек произход. Бе лека, притисна се доверчиво и обхвана врата му. С твърдата крачка на мъжкар и победител, Атанас занесе Лидия на терасата.
Звездите бяха едри и ярки. С пръст да ги пипнеш.
8.
Рейдер-капсула, тип „Сокол“, на подход към земната орбита
138-о денонощие от началото на мисията (13/09/71)
Държавата — това не са хората, въпреки че се състои от хора. Човешките институции са груби приближения на системи за изкуствен интелект, които се ръководят от своя вътрешна логика и ценности, а те са практически нечовешки, извън морала и етиката, подчинени на целесъобразността. Парадоксално е, но най-съвършената държава е тоталитарната, само тя е способна да впрегне всичките си ресурси за осъществяване на даден проект, само тя е в състояние да планира развитието си за дълги срокове напред. Тъжен извод — върхът на човешкото постижение в организирането на обществото е диктатурата. И само едно нещо куца на тоталитарната държава — тя загива в условия на мирна конкуренция с демократичната, макар винаги да е по-силна във военно отношение. Хитлеровата Германия не е най-добрият пример, защото не е била съвършена спрямо друг тоталитарен режим, а пък той е пропуснал шанса си да наложи своето господството в световен мащаб. Немалка роля в това изиграва атомното оръжие, което на практика обезсмисля самата идея за война, превръщайки я в масово самоубийство и за победени, и за победители.
Нанооръжията не са атомна бомба, макар че биха могли да разрушават не по-малко ефективно от нея. Асемблерите-репликатори са по-конкурентни от растенията, от животните, от микробите. Всеядни нанороботи могат да се плъзнат по въздушните течения, по-фини от спори на бактерии, да се разпространят из целия свят, да го инфектират като ненадминати по устойчивост и агресивност вируси и да превърнат биосферата буквално в прах — при това само за няколко дни, предвид експоненциалното им репликиране. Именно това е бил един от кошмарите, породен от човешкото въображение и неизменно съпровождал идеята за създаване и употреба на наномашини — „сивата слуз“ или нанитите, термин, измислен от Джон Робърт Марлоу в началото на XXI век. Конструирането на такива репликатори обаче е доста трудна задача, почти колкото разработването на градивна нанотехника. А в условията на съществуваща такава, универсалните разрушители просто нямат шанс, защото Активните щитове разполагат с ресурс съвсем адекватно и равностойно да се изправят срещу изтървани или пуснати нарочно нанити. Самият термин „нанит“ впрочем е претърпял серозна промяна на съдържанието си. Превърнал се е в оксиморон, защото нанитното оръжие далеч не е неконтролируемо, поне от употребяващите го, а нанитът уж по дефиниция е неконтролируем репликатор…
Силата на нанотехнологичните въоръжения обаче е другаде — в способността им скришом да проникват, да поемат контрол, да трансформират и завладяват противникови обекти, системи, инфраструктура. В това число и населението — ако заварените от агресора хора не са с инсталиран в телата си смартуер, разбира се. Тогава опасността от нанонападение става съизмерима с риска от инфовирусно инфектиране на даден компютър, снабден с мощни и надеждни средства за защита. В случая компютърът е самият човек. Следователно, изчезнали са биологичните грипни епидемии, но актуални стават информационните такива.
Активните щитове не премахват изцяло заплахата, но я минимализират до приемлива степен, поне изключват фаталните, необратими последици за отделните индивиди, които не се отнасят нехайно към личната си безопасност.
Но ако хората не са защитени подобаващо, те могат да станат сравнително лесна плячка не на друг, а на собствената си държава. Нанотехниката не е само машини за съзидание, но и машини на властта. Дори обикновеният пасивен надзор от страна на миниатюрни следящи устройства ще позволи на един режим да контролира и консолидира поданиците си. Сбъдва се мечтата на полицейските държави да поставят съгледвач и подслушвач на всеки гражданин. При развитие на тази идея може да се стигне дори до директен дистанционен контрол и манипулиране на телата, та даже и на СЪЗНАНИЕТО на всеки отделен индивид. Това е диктатура, от която НЯМА измъкване.