— Тогава ми повярвай. И това не е било съпротива. Не са ви отблъсквали активно. Бранели са се хаотично. И загубите ви се дължат не на техните умения, а на вашето безсилие, вашата несъстоятелност да водите военни действия с тактиката на миналото, след като вече се намирате в настоящето.
— Вероятно се преструват на по-слаби, за да ни провокират да се разкрием съвсем.
— Ох, невъзможен си, Ленкер… Фанатик.
Алексей дълго мълча.
— Може би съм такъв, Сантов. Знам кога стана това.
— Сподели.
— Лично за мен се случи, тоест започна, когато бях на единайсет. А за всички нас, за родината ми — отдавна. Много пъти са ни унижавали, Сантов…
— Не повече от другите народи, в унижението на някои сте участвали и вие.
— Велика страна се разпадна. Дори късчетата й тръгнаха да се цепят. Първият ми учебен ден не се случи празничен, защото в съседното градче училището го взривиха терористи. Измислиха ни вместо класове групи, които се събираха в частни къщи и по апартаменти, учителите идваха на крак. Само и само да ни опазят от бомбите на ония смахнати шахиди. Джихадът им беше станал съвсем безмилостен. „Убий семето на неверниците!“ — такива им бяха лозунгите.
— А вие им отвръщахте с килимени бомбардировки. И сега сте съюзници с тях в Блока.
— Уви, да. Защото имаме насреща по-коварен противник.
— Ох, Ленкер, Ленкер…
— Да, Сантов, Сантов. Преди, когато бях на единайсет, как минаваше животът на един честен среден човек? Ражда се, ходи на училище, почва работа, жени се, гони кариера, ражда деца, блъска за тях от съмнало до мръкнало, гледа да им осигури по-добър старт като пораснат, радва се на дребни неща, остарява, пенсионира се, отстъпва път на младите, гледа си внуците, мъчи се от болести и накрая си отива. Като по коловоз пътува. По тоя път се случват инциденти. Като хлапак се свържеш с лоша компания и направиш някоя голяма беля. Като зрял мъж сгазиш лука и те хванат. Или други мръсници ти подложат крак. Напуснеш жена си. Тя те зареже. Пропиеш се. Хванеш рак или цироза. Децата ти тръгнат по крив път. Вместо да те пенсионират с почести, нахални младоци те изместят и те изхвърлят като парцал. Все има от какво да ти се катурне живота презглава и да се търкаля чак до дъното. Но това не се случва на всеки и барем минимални, ама остават шансове да се измъкнеш. С воля. С помощ от приятели. С помощ от гадни използвачи, които без да искат добро ти правят, макар да си продаваш душата за това. С Божията помощ, с късмет. Като цяло животът върви по уравновесените релси. А после изведнъж — Заразата. Можеха да ни попитат. На тайни преговори да питат президент, парламент, наши учени — така и така, намислили сме това и това да направим. Не, не става. Направо ни натресоха наномашините си като бомби в ранни зори. И животът на ВСИЧКИ се обърна с краката нагоре. Дерайлира, разби се. А западняците викат — абе, ние ще ви предоставим документация и лаборатории… ако приемете нашите условия. Ако се обедините с нас. А защо не вие с нас? Или защо не на равноправни начала? Защо под вашата шапка? Да не сте нещо повече от нас? Да не би да серете пасти и да пикаете парфюми? Да не би да четете повече умни книжки, а не комикси? Да не би да знаете да пиете повече от нас, в края на краищата!? Вие какво, богоизбрани ли сте? А?
— Още малко и ще ме набиеш. Защо крещиш? Да съм тръгнал да защитавам Панфедерацията? Един дол дренки сте.
— А, не, тук не си познал. Ние сме на принципа на разумния минимум. С постепенното му увеличаване.
— Същата доктрина като западния „плавен преход“.
— Защото са ни го откраднали. Ние го измислихме първи. Винаги сме били по-силни в агитацията.
— А те — в атрактивната реклама.
— Дрехите, Сантов, сегашните дрехи, не се нуждаят от пране, почистват се сами — отиде в музея индустрията за производство на перилни препарати. А заедно с тях — и производството на сапуни и шампоани. Козметичният отрасъл — фиу! Човек практически може да не се къпе, освен за удоволствие, и пак си остава чист, благодарение на епидермални наномашини. Суетните хора, мъже и жени, могат да се разкрасяват пак с помощта на същите кожни нанороботи — свежи ярки устни, сенки по клепачите, ако искаш — педя дълги и гъсти като четка мигли, идеална кожа, какъвто щеш тен… какви ли не глезотии.
— Не всичко е глезотия. Всъщност приоритетната функция на епидермалните нимпланти, освен хигиеничната, както и да се грижат за здравето на кожата, е да се противопоставя активно на механични повреди, в случай на опасност може почти мигновено да достигне якостта на бронирана стомана, твърдостта на диаманта, корозивната устойчивост на…
— Животът става прекалено лесен, това ми е мисълта. Не ти остава с какво да се бориш…