— Ха! Лесен! Лесен, ако се остане на ниво прост юзър, който се тъпче, без да трупа сланина, който… абе, ясно ти е. Не, приятел, предизвикателствата ТЕПЪРВА започват — от едно качествено ново ниво нататък. И чак тогава ще стане наистина ясно, кой е човек по душа, а кой — говедо. Ти говореше, че вкарвам хората в рая. Не, отварям им хоризонти. Но не ги карам да тръгнат към тях. Всеки САМ решава.
— Прекъсваш ме постоянно и изгубих нишката… Не се извинявай — извинението е рецидив на нахалството. А, да. Населението ни е здравно гарантирано без значение дали си лоялен към държавата, или не. Сиреч — свободно от произвола на властите.
— Индивидуалните чипове как се вписват в това твое твърдение?
— Автоматично повикване при опасност за живота. Идентифициране на нападателя, ако не става дума за болест или старчески процеси. Блокиране на мускулите на убиеца, грабителя или насилника в началния момент на деянието. Кое му е лошото на това?
— Средство за следене и контрол.
— Потенциално, да. Ами че и в Панфедератите е така…
— Да се оправдаваш с чужда лошотия е като да си миеш лицето с кал. Твой сънародник го е казал.
— Добре го е казал. Само че държа да схванеш — не сме ние най-черните на тоя свят…
— Не го и твърдя.
— Та как е у западняците, да се върнем на въпроса? А положението е такова: ако се издъниш, полицията почва да те наблюдава — и то без съд. А у нас след алармирани от чипа сериозни антиобществени прояви си има съд — дали да те поставят под траен надзор на милицията. И здравеопазването — никакви наноприсадки, освен тия, проникнали при Заразата…
— Вътрешни нанощитове. Без тях щеше да е по-зле.
— … разболееш се значи — и тутакси пристига мобилна лаборатория или те карат в клиника, за да те ремонтират на клетъчно ниво ИЗЦЯЛО — ставаш като нов. И най-малкия проблем, ако ти регистрира чипът — праща съобщение до здравните власти. И не прави разлика дали си пияница и посягаш на жена си, дали си кресльо и драскач, който хули правителството и всичко родно, дали си най-съвестният гражданин. От президента до бездомника (има и такива, да, доброволни скитници, иначе жилище ти се полага по закон, не палат, но…) — та, викам, всички са равни пред терапевтите. Ремонтират те най-добросъвестно. Щитовете от Заразата не ти дават да умреш, а собствените ни клетъчни ремонтчици те кърпят — и безусловно го вършат. А така ли е на Запад? Грънци. Уж повече граждански права имат, пък ако не са хрисими и послушни — хоп, и превключват наноприсадките на метежниците на по-ниско ниво на здравна поддръжка. Това да ти мирише на изнудване, Сантов?
— У вас не дават на хората да се подмладяват.
— Невярна информация. Всички са върнати до активната си възраст. А че който е бил на седемдесет и пет по време на „Пробива“, обаче сега не изглежда на двайсет и пет — за това си има причина. Повечето хора сами не го искат. Защото тогава съвсем се объркват нормалните устои, семейните включително. Неща, с които хората са свикнали от поколения. Не бива да се трошат отма. Имаме горчив опит с рушенето на старите порядки до основи. Хич не стана добре. Затова сега — постепенно. Всички искат да са умни, красиви, здрави и богати. И ще бъдат. Полека-лека. Тази година този дядо ще му смъкнат десет лазарника от гърбината, следващата — на друг още толкова. Само че това си е козметика. Дядото след клетъчния ремонт си е бодър и жизнен, цепи дърва като че е наборник, но за разлика от младока го върши с кеф, с опит, без да фучи и пръска пот, без да бърза, грамотно и с разбиране, че това е част от живота, че е хубаво нещо, приятно, че е самият живот… а не досадно прекъсване на свалка с момите или гледане на мач по телевизията. Май че не го схващаш това, Сантов. Ти си като МИ вече. Забравил си нормалния човешки живот. А у нас — не. У нас си ходят на работа и й се радват, защото там, където трябва, помагат асемблерите и всеки вижда, че работата му има смисъл, дава плод. Това радва сърцето.
— Такъв е изборът ви — ограничено прилагане на нанотехниката…
— За да осигурим място за всички свои хора, Сантов.
— Излезте в космоса, по дяволите!
— Как бе, Сантов, как? Ще излезем, хубаво. Масово. Под строй. На цели села и градове. И? Ще ни изколят феноморфите за нула време.
— О, не, пак ли същата песен…
— Разубеди ме де, разубеди ме! Не кърши ръце, не охкай, ами ми докажи, че косможителите наистина никому не желаят злото!
— Аз — желая ли ти злото?
— Откъде да те знам. Не побеснявай де. Психар.
— Убих ли те, след като ми беше в ръцете?
— Не.
— Въпреки делата ти, дървен философе?
— О, удар под кръста… Въпреки делата ми, да.