Е, сегашната „държава“ вероятно ги възмездява за похарченото време и сили. Те надали го забелязват де. Биха работили и без пари. Имаше ги и в старите времена, когато сандвичът с кока-кола не ти беше гарантиран от правителството.
Хем разпознаваше, хем не гробището. Беше станало образцово и свръх това. Срещна всичко на всичко един човек, посетител като него. Той носеше букет бели цветя, може би лалета. Атанас се сепна и понечи да се върне към арката на входа — отстрани имаше невехнещи букети в солидни каменни купи от по двеста-триста литра вместимост. Отказа се. Носеше нещо повече от цветя, своята тъга и обич към паметта на тези, които никога нямаше да разберат за посещението му. Въпреки това се ядоса на себе си, че е забравил толкова елементарно нещо. Но от друга страна… защо да лишава от живот едно цвете дори, та с това да оплаче друг прекъснат живот?… Поне някога бяха на едно мнение по въпроса — някога, много някога…
В сянката на отдалечилите се някак все едно в друго измерение кули небостъргачи и под короните на гробищните върби пърхаха само птици и дронове. Дроновете тук бяха черни, траурни, подобни на пеперуди. Видя ги заети с почистване на паметници и кръстове, скръбни статуи и простички обелиски. Стараеха се така, сякаш надгробията бяха току-що поставени. Ала някой дизайнер се беше сетил, че трябва да има и малко мъх, бръшлян, не идеално прави пътеки и не стриктно оформени под конец огради. Затова гробището не изглеждаше като нарисувано и бутафорно, а продължаваше да внушава настроението, което обикновено внушава в душата на някой все още жив. Атанас крачеше натам, накъдето бе избягвал да ходи през последните години от нормалния си живот и още трийсет и две лета в безвремието на стазата. Черните пеперуди пърхаха покрай него, тихо кацаха, за да запалят свещ на някой гроб и продължаваха да обикалят. От тях се носеше миризма на тамян и — едва-едва, почти на предела на слуха — тъжни песнопения. Дори не можеш да си сигурен, че из въздуха се носят гласове на призрачен църковен хор…
Разхождаше се безцелно из града — бе открил подвижните тротоари, които позволяваха индивидуални ленти за движение с различна скорост. Само въртеше глава и разглеждаше, подпрял се на автоматично израстващ от настилката на тротоара парапет. Направи му впечатление, че и тук имаше множество дронове — естествено, с по-жизнерадостен дизайн от гробищните. За целта на някои нямаше никаква идея. Други влачеха опашки от холографски букви с реклами, призиви сентенции като „Животът е хубав!“ или „Майчинството е щастие без грижи, ако използвате нимплантите, серии Анукис, Хесат, Нона и Тална! Защо да се ограничавате със стандартния телесен смартуер!“ и още — „Направете домашния си любимец дълговечен колкото вас — зоонимпланти «Багира» и…“
Последното го накара да се огледа по-внимателно за деца. Със смесени чувства установи, че вижда такива доста рядко, обикновено играещи на великолепни площадки, а край всяко от тях се виеше рояк дронове с вид на съживени детски играчки.
Дронове придружители имаха и немалко от минувачите.
И пак рекламни киберстършели: „Адонис и Флора, Аполон и Афродита, Херкулес и Нефертити — най-новите козметични нанопродукти на компанията Протей-Боди-Рекънстракшън!“… „Музей на изящните изкуства — постоянна експозиция! Анимирани класически творби! Музикални изпълнения НА ЖИВО…“, „Театрален фестивал — запишете се за участие!“…
Премина самотна новинарска лента, от която, поради бързото движение на индивидуалната му лента на тротоара, Атанас хвана само началото: „Силите за регулиране на природни бедствия на Северния Атлантик успешно овладяха породеното от вулканично изригване цунами. Според прогнозите отделената от гасящата мегамрежа топлина ще предизвика разваляне на времето по Източното крайбрежие на Америка без възможност за метео-компенсиране…“
Всички холограмни вимпели целяха да привлекат вниманието на хората и да ги подтикнат да отворят съответната страница в Скайнет. Там бе основният поток от информация, новини и подробности за нови нимпланти и нанопродукти. Уличните мобилни реклами само изпълняваха ролята на почти придобили плът банери — виртуалните светове проникваха съвсем сериозно и в реалността.
Но ето че се мярна един по-различен надпис, който призоваваше веселяците да не изпускат голям купон край Старите квартали, предназначени за събаряне. Карнавалът бе в разгара си. Ограничения — няма. Носете си само музикалните филтриращи слушалки, но и без тях може — раздават ги БЕЗВЪЗМЕЗДНО по периметъра на купона. Бързайте, посетете ни, остават ви само дванайсет часа!