Нямаше настроение за купон. Искаше обаче само да хвърли едно око. Особено на процеса на събаряне. Подновяването на града явно продължаваше по приет поетапен план. Естествено, че е поетапен. Така отговаря на духа на Плавния преход…
Атанас направи справка с картата и нареди на тротоара да го отведе на мястото на рекламирания карнавал. Пътят му отне двайсет минути. Чу тътена на купона едва на петдесет метра от кордона, през който като през бент преминаваха желаещите да се включат във веселбата.
Спря се за малко, за да огледа. Първо забеляза светлинен транспарант, който напомняше на гражданите за отговорностите за неспазване на пристоен външен вид на обществени места, при официални срещи, при липса на уговорка за екзотична външност при лични контакти… Откъм карнавала ехтеше какофония от звуци, ала в хаоса се долавяше отчетлив общ ритъм. Взор не проникваше отвъд кордона, спираше го холографска може би завеса като гигантска воалетка от черна коприна. Око успяваше да различи само смътни сенки и избухвания светлина. По диплещата се завеса — чудновата имитация на северно сияние, изградена от сянка — пълзяха най-различни надписи и призиви, сред които най-крещящото бе: „200-канална мултифонична музика!!! Никакви задръжки!!! Удоволствия на ръба на закона!!!“
Законът наистина стоеше по ръба на карнавала, съставлявайки гръбнака на периметъра. Купонът май обхващаше голяма територия, колкото жилищен микрорайон от времето на истинската Атанасова младост — (Че тази ми сега да не би да е фалшива? — сърдито си рече наум) — и, разбира се, се пазеше от органите на реда. Пак дронове. Подобни на скарабеи, големи колкото немски овчарки, по синкавата им черупка снежно белееха строго очертани букви: А.З.О.Р.Б. — POLICE — ПОЛИЦИЯ. Робополицаите висяха във въздуха като матови черни балони и цепеха тълпата на послушни ручеи. Не се виждаха хора ченгета. Впрочем, не — премина летяща платформа с трима души върху нея, които носеха униформи, двама имаха шлемове и се взираха в множество разгънати пред тях холомонитори. Третият имаше обикновено кепе с емблема — син глобус и троен кръг бели звезди около него. Надвеси се над парапета на платформата и затова Атанас успя да го разгледа. Полицаят каза нещо към двамата оператори, които вероятно надзираваха дроновете. Платформата отлетя нататък.
На едно място дроновете-полицаи стояха по-плътно и на няколко реда — на височина и в дълбочина. Разделяха сравнително малочислена група хора от останалото множество. Явно протестиращи. Те издигаха хартиени плакати и крещяха по мегафони нещо за Содом и Гомор — същото пишеше и на плакатите. От тълпата им се подиграваха. Понякога хвърляха разни предмети, но без особен хъс, защото дроновете успяваха да улавят всичко във въздуха с гъвкави телескопични пипала. Но в един момент един от купонджиите прекали и пипалата го хванаха, блесна искра, младежът омекна, тялото му бе предадено нагоре, към светкавично появил се тежък наглед и ръбест смартмобил с герба на Панфедерацията на дънището и ПОЛИЦИЯ по страничните бордове. Там поеха арестанта, а долу за кратко избухна дейно възмущение.
Дроновете бързо развъртяха електрошоковите си камшици, пипалата им отмъкнаха още неколцина развилнели се купонджии, други наградиха с болезнен разряд и тълпата се усмири. Протестиращите — (май акцията им имаше религиозен характер, защото Атанас видя и кръстове, икони) — с подновен ентусиазъм подновиха кресливото си разубеждаване на заблудените, плашейки ги с Божие наказание за греховете.
Атанас не очакваше, че праведните слова хващат дикиш сред жадната за веселба публика, но внезапно една девойка с дълги до петите прави коси и външност на фея се разколеба. Задърпа се от компанията, с която бе дошла, изтръгна китката си от ръката на младежа с костюм (или ЛИЦЕ) на Дракула и се устреми към протестния митинг. Кордонът й направи път, но се затвори след нея и дискретно, ала решително избута с черупките на дроновете втурналия се подир момичето „вампир“, който, щом осъзна, че са го зарязали, избухна в псувни, докато отстрани му се кикотеха и го сочеха с пръст хора от тълпата, включително и негови другарчета.
Атанас поклатитлава и се зачуди дали да влиза зад завесата. Любопитството надделя. Гмурна се в човешката гмеж.
Не беше попадал в подобна блъсканица от единственото си ходене на мач — не толкова от любов към футбола, колкото заради сестрата на един върл запалянко. Беше на двайсет и малко тогава. Сега се изуми колко безцеремонно действат с лакти и дори юмруци хората. Вярно, удряха и ръгаха скришом, озъртайки се страхливо към дроновете, наблюдаващи ги с механични жълти очи. Атанас пострада само морално и душевно. Все пак експериментът си струваше — при удар кожата му се втвърдяваше, болката гаснеше тутакси, оставаше само обида и недоумение.